Кабаиванска и мъжът и се влюбили след целувка на репетиция за "Тоска"

„Изказваме нашите най-дълбоки и искрени съболезнования на г-жа Райна Кабаиванска и нейното семейство за загубата на нейния любим съпруг Франко Гуандалини – велик човек на изкуството“. Този текст бе написан преди дни на фейсбук страницата на световноизвестната оперна певица и разпространен в медиите. Под него много хора изказаха съболезнования.

Мъжът на Кабаиванска бе на 96 години. Франко Гуандалини е втори съпруг на певицата. Те се запознават в средата на 60-те, когато Франко е оперен режисьор. Това става по повод предстояща премиера на операта „Тоска“ в Модена – града, в който живеят двамата.

Франко Гуандалини е успешен оперен режисьор, изкуствовед и „най-моденезе от всички моденези“, както го наричаше съпругата му, сопраното Райна Кабаиванска. Гуандалини никога не изоставя работата си във фармацевтичния бизнес, която вървеше паралелно с артистичната му дейност.

Той е бил асистент на Мауро Болонини, работил е редом с Лукино Висконти и Джорджо Стрелер, а също така е поддържал дълбоки приятелства с Алберто Арбасино и Франка Валери. Именно в театъра Гуандалини среща бъдещата си съпруга Райна Кабаиванска, която режисира в „Тоска“.

„Вече бях пяла в театро „Комунале“ в Модена с Адриана Лекуврьор, но за „Тоска“ имах резерви – разказа сопраното по повод своя 90-и юбилей. – Успокоих се едва когато разбрах, че режисьор е талантливият Франко Роси, всъщност Франко Гуандалини. В операта тенорът трябваше да целуне сопраното, а понеже аз и колегата ми бяхме малко притеснени, Франко ни показа как трябва да стане. Целуна ме – и се влюбихме“.

Кабаиванска си спомня също колко държал съпругът ѝ да ѝ покаже добре град Модена, който я завладява още тогава и който тя никога повече не напуска. Двамата имат дъщеря Франческа, кръстена на героинята от операта „Франческа да Римини“ на Рикардо Дзандонай.

Франко Гуандалини е роден на 30 май 1929 г. и учи фармация по семейна традиция, но истинската му страст е театърът. Именно докато следва, основава университетска трупа. След дипломирането си се премества в Париж, където посещава Академията за изящни изкуства, а през 1953 г. се установява в Рим и влиза в Академията за драматично изкуство. Там се запознава с Лука Ронкони, Енрико Лучерини (легендарният пиар на звездите, починал на 28 юли тази година), Умберто Тирели (основател на Sartoria Tirelli, създала някои от най-красивите костюми за кино и театър) и Марио Мисироли (също успешен режисьор).

Кабаиванска признава, че съпругът ѝ е избрал да се върне към фармацията от любов към нея и към дъщеря им – заради стабилността, която този живот предлагал, вместо скитническото ежедневие на артист. „Заради нас той предпочете лекарствата пред сцената – сподели Райна – и често играеше и ролята на майка, не само на баща, когато аз бях на турнета в чужбина. Благодарение на него и Франческа реших да съсредоточа кариерата си в Италия. Не съжалявам за нищо, защото за мен семейството е моето убежище и мир“.

През годините Гуандалини колекционира антични керамични произведения, включително редки творби. Над 130 експоната от колекцията му днес се съхраняват в Галерия „Естензе“ в Модена.

Веднага след новината за кончината му кметът на града Масимо Мецети изрази съболезнованията си към семейството и подчерта културния принос на режисьора фармацевт:

„Франко беше ценен театрален режисьор, човек, който поддържаше голямата си любов към изкуството, като същевременно запази професията на фармацевт по семейна традиция. Именно на сцената той срещна жената на живота си, която заради него избра да заживее в Модена. Сбогуваме се с благодарност и със съзнанието, че изкуството и красотата, на които той бе отдаден, дават смисъл на живота и го правят по-добър“.

Харизмата на Гуандалини беше толкова силна, че племенникът му Карло Бордоне посвети книга на чичо си, озаглавена „Фармацевтът“, в която описва колко ерудиран човек е бил той, с изключителен усет към музиката и изкуството. Той винаги запазва професията си на фармацевт и гледа на света на театъра повече като на страст, отколкото като на професия.