Първо, защо са толкова важни тези месеци за политиците? В края на летния политически сезон се очертаха две основни линии на противоборство:
- Президент срещу парламентарните партии в опит да привлече доверието на максимално много, но и много различни избиратели;
- ПП-ДБ срещу ГЕРБ в опит да разклати позициите им на първа и отново управляваща партия, а защо не и да заеме тези позиции.
Президентът изглежда решен да постигне още един мандат на служебно правителство. Това би му дало необходимото време в центъра на общественото внимание, което той сега придобива с огромните усилия всеки път да създава скандал. Следва да си зададем въпроса – за какво му е нужно на президента да е постоянно в центъра на вниманието към политическите процеси? Та нали той е държавник и тогава би трябвало постоянно да е основният и решаващ фактор за състоянието и развитието на държавата? В този ред на мисли следва да водим диалог с президента относно мястото и ролята на България в този така динамично променящ се свят. Какво се случва с нашата държава, с новите перспективи пред икономиката, от които трябва да се възползваме, какво е мястото ни на Балканите, в Европа и в света. Но не, президентът ни занимава постоянно с грешките, пропуските и злонамерените действия на политиците, без да очертае една перспектива. И постоянно се натоварва с това хората да очакват именно той да реши проблемите. Именно тези странни действия на българския държавник на полето на политическата конфронтация раждат и поддържат постоянното напрежение с липсата на логичен и смислен отговор на въпроса защо той се държи по този начин. Може би затова и постоянно се задава въпросът за политически проект на президента, защото той се държи именно като личност, стремяща се да се набърква в действията на партиите и съизмерваща се с отделните политически лидери, вместо да заеме позицията на единствен български държавник и водач на нацията.
И сега защо са важни тези есенни месеци на българския президент. Защото те са ключовият момент към финала на неговата кариера като президент. Надпреварата за президентския пост ще се активизира максимално от началото на следващата година и реално отделните кандидати и партии ще влязат в предизборна кампания. Какво ще прави Радев в последните месеци на последния си мандат, е въпрос, чийто отговор ще получим именно в следващите месеци. Ако се засили стремежът му да предизвика предсрочни избори, това означа трупане на плюсове в реализацията на две хипотези – едната, че той иска да постигне максимално добри условия за свой политически проект. Проблемите и рисковете пред реализацията на една такава хипотеза са два – едното е, че и партиите разбират какво може да се получи при едни предсрочни избори и ще се стремят да ги избегнат. Второто е, че обективното развитие на политическите процеси подсказва липса на нагласи в обществото за предизвикване на предсрочни избори. С други думи, нито партиите, нито гражданите искат политическа дестабилизация в този момент. Още повече че президентът не може да даде гаранции, че ще успее бързо да състави служебен кабинет – с направените назначения НС в огромна степен ограничи възможността за номинация на президентски човек на поста министър-председател на служебно правителство.
Втората хипотеза е, че тези постоянно предизвиквани конфронтация и скандали в политическия процес трябва да доведат до фокусиране на доверието на българите в президентската институция, което да се използва за кандидат, идващ от нея. Т. е. тези действия на президента да са в полза на една бъдеща кандидатура на вицепрезидента за президент. Веднага казвам своята оценка – много лош избор на стратегия. Защото прехвърлянето на авторитет в случая по-скоро ще бъде от личност към личност, отколкото от институция към личност. И това създава висок риск от това да се прехвърлят по-скоро негативите от едната личност към другата, отколкото да се разчита на позитивите. Защото позитив на една личност трудно се прехвърля на друга, докато негативът по-лесно. Освен това необходимостта от силното приближаване на личностите, за да се прехвърли позитив, създава усещането, че пак ще избираме от същото. А такова усещане е много вредно при всяка предизборна кампания, чиято същност е търсене на нови хоризонти и възможности, тъй като центърът на кампанията винаги е да се предложи по-доброто и следователно различното, а не същото. Затова тази хипотеза по-скоро работи за един силен, но различен кандидат. И виждаме, че центърът на дискусията между партиите е изборът и номинацията на такъв кандидат – общ за десните.
Ако десните – ГЕРБ и ПП-ДБ, могат да се договорят за някакъв вариант на обща кандидатура или на вариант подкрепа на втори тур, което поставя специфични изисквания към кандидата на ГЕРБ, чиято партийна подкрепа към този момент го прави сигурен участник във втория тур, тогава можем да очакваме, че предстоящият есенен политически сезон ще бъде посветен на изпълнение на партийните стратегии, а не на президентските. А тези стратегии за двете десни коалиции са свързани със средносрочни, а не краткосрочни задачи. Това времево разминаване определя и рамките на възможните прогнози за политическата есен.
За ГЕРБ приоритет остава управлението на страната. Разбира се, с оглед на предстоящите президентски избори тази партия като че ли осъзна важността на този политически пост. За да си осигури изпълнение на стратегическата си средносрочна задача – правителство, което да функционира до местните избори през 2027 г., което на практика означава пълен мандат, партията следва да си гарантира две неща: стабилност на правителствената подкрепа в парламента и минимизиране риска от избор на президент, който ще продължи конфронтацията с партиите и оспорване на тяхната роля в политическия процес в страната. Така че логично е да очакваме ГЕРБ да се опита да договори общи действия с десните на предстоящите президентски избори, което минава през договаряне или на обща кандидатура, или на номиниране на кандидатура, която на практика ще обедини десния вот дори и при наличие на известна съпротива от ръководствата на партиите. За да изпълни тази задача, ГЕРБ вероятно ще бъде по-склонен да обсъжда и да разговаря с ПП-ДБ по решенията на отделните управленски приоритети и проблеми. Но всичко ще зависи от това как ще изглежда ръководството на ПП през септември и кой от центровете на власт в тази партия ще получи доминираща роля. Подалият оставка Кирил Петков категорично влиза в ролята на революционер и народен апостол, което налага крайно и агресивно поведение на раздалечаване от ГЕРБ. Асен Василев демонстрира не просто друг стил, а друга стратегия в политиката. За него постигането и задържането на политическата власт минава през осигуряване на управленски позиции на партията. И той като лидер на тази партия да застане в позицията, която демонстрираше до момента – каквото аз реша и кажа, това става.
Така че първата прогноза, която можем да направим още за септември, е, че можем да очакваме финализиране на процесите вътре в ПП. Което директно ще се отрази на поведението на тази партия, но и на част от кадровия ѝ състав, т. е. можем да очакваме и промени в политическия елит на ПП. От това „кой кого“ ще зависи „кой какво“, както се казва.
При ДБ нещата изглеждат като че ли по-ясни. Но не съвсем. Първо, защото новото ръководство все още не показва единство и екипност. Въпреки че не ни се сервират публични скандали, там текат процеси на изчистване и структуриране на позиции спрямо управлението. Най-вероятно отделните противопоставяния ще продължат, но линията, поддържана от Атанасов, на тотално противопоставяне и блокиране на отношенията с ГЕРБ по-скоро ще се смекчи. И именно президентските избори и шансът десните да изберат своя човек в президентството са важната стратегическа цел. Следващите месеци са решаващи за осъществяването на тази възможност и вероятно десните няма да я изпуснат. Очертаните разделителни линии с ГЕРБ и Борисов не им дават възможност да се приближат до изпълнителната власт, а участието в избори в неизбежната коалиция с ПП не ги приближава към тази власт. Остава стратегическата цел – през успех на президентските избори да си гарантират център на политическа власт и имиджов дивидент, че са изключителен фактор в българската политика, което да бъде използвано както за повишаване резултата на местните избори, така и за гарантиране на висок резултат на бъдещите парламентарни.
Вторият извод за есенния политически сезон е, че скандалите ще бъдат оставени на групата на Кирил Петков и на боричкащите се за електорат радикални и крайнодесни партии. Докато ПП в лицето на Василев и особено ако той остане единствен лидер и ДБ ще търсят и намерят заедно с ГЕРБ подходи един към друг, за да си осигурят важната междинна цел и за трите партии – десен президент, който всеки припознава за своя президент.
Все още няма коментари