Още в казармата в Смолян става диригент на хора и пее с оркестъра. Там получава първите си покани от БНР за звукозаписна дейност. После идват и първите прояви на концертния подиум в родния му град. През 1967 г. започва усилени записи в националното радио на турски песни, броят на които надхвърля 100.
Дебютира на голямата сцена през 1969 г. и става популярен с изпълнението на шлагери, много от които композирани от големия Тончо Русев. Първите му записи на български са "Мой живот" и "Нямаш време за мен", издадени на малка плоча. Той прави кавър на турски език на хита "Делфините", с който Йорданка Христова печели първа награда на "Златният Орфей".
Става солист на оркестър "Балкантон". През 1970 г. осъществява две концертни турнета в Русия съвместно с Лили Иванова
През 1985 г. настъпва Възродителният процес в България и Мустафа Чаушев е принуден да си смени името на Демир Чаушев. Това сякаш му носи още по-голям късмет.
“Хубавото е, че човек забравя негативните неща, защото животът е един голям кръговрат - той съдържа както красиви, така и лоши моменти, споделя Мустафа Чаушев.
Бях едно момче, дошло от провинцията, което успя да се реализира в големия град. Тогава, за да станеш софийски жител, се искаше време и връзки и аз дълги години живях по хотели. Нищо не съм постигнал даром, но любовта на хората винаги ми е давала сила и вяра, че съм успял певец в тази държава. Няма големи певци, поети и композитори у нас, с които да не съм работил. В това отношение аз съм един много щастлив човек. Удовлетворен съм от всичко”, категоричен е той. И е прав.
В компанията на Тончо Русев и Лили Иванова.
Истината е, че почти във всяка българска къща има плоча на Мустафа Чаушев. Днес българският Шарл Азнавур има повече изяви в съседна Турция, където е много обичан и ценен.
“Трудничко е за нас, по-старите, в тези времена. Е, напълно съм съгласен с Лили Иванова, която казва - миналото си е минало - трябва да се гледа напред. Тя е най-голямата, велика, истински професионалист... Нашето поколение беше ощетено по всички параграфи. И в старото време, и в днешно време”, споделя той, без да се жалва.
Пенсията му е минимална. Но на писанията в някои медии отговаря.
Не мизерствам, нямам две дъщери, не съм роден на 9 април, но имам албуми с две имена
Както е с много мои колеги, и моят трудов стаж и осигуровки липсват. Но не е вярно, че живея зле. Да, обидно е, че сме дали доста на държавата, а сега дават персонални пенсии на много болните ми колеги малко преди да умрат едва ли не. Имам доходи, с които живея добре. Щастлив съм със съпругата си Лейла и се гордея с дъщеря си. Имам и добри стари приятели и колеги. В Турция доста ме излъчват по телевизиите, но аз искам да представям не само техни песни, а и наши”. Владее и турски, и български перфектно.
Майка ми е родена в Истанбул, дошла е в България като дете, така че за мен това е майчин език. Баща ми е родом от Шумен. Не е само това, по мое време аз съм изучавал всички предмети в училище на турски език. Химия, физика, география, история, няма рисуване, няма пеене - всичко учехме на турски.
Училищата бяха турски и, разбира се, учехме български език. Аз бях
в 9-и клас, когато направиха промяната, някъде 1962-63 г.
Тогава оставиха турския език като предмет, а всичко останало започнахме да учим на български. Това страшно затрудни много мои съученици, които идваха от селата. Пак по това време обединиха турските и българските училища, преди това учехме отделно. Във всички случаи за турското население е добре да учи майчиния си език правилно, езикът е богатство.
Разбира се, като граждани на България, на първо място трябва да е българският език.
Имахме много добри учители, но и това премахнаха, по онова време затвориха и джамиите и започнаха да гонят хората дори от петъчните молитви. Баща ми не беше ревностен вярващ, но ни водеше като деца с братята ми. Аз нищо не съм разбирал, но за мен беше много вълнуващо.Не съм религиозен, но както всеки човек съм вярващ. Имам страх и уважение към нещо над нас, човеците, а
дали ще се молиш на Исус, или на Аллах, или на Буда, това е вътрешно изживяване. Не бива това да е нещо, което да дели хората
Всъщност всички религии изучават доброто, без изключение. Никой не е повече от другия.
По време на т. нар. възродителен процес ни прекръстиха насила. Дадоха ни списък с имена, аз си избрах Демир. Ние сме 6 деца и сега повечето ми роднини са в Турция. Големите сме тук, но малките се изселиха вследствие от събитията тук.
Разрешили му да се казва Демир, защото имало генерал Демир Янев, бил партизанин във варненския отряд “Васил Левски”
Изкарал 5 години с това име. Тогава това му се отразило пагубно, всичките му ангажименти за чужбина пропадали. Когато се обаждали да ангажират Мустафа Чаушев, Импресарска дирекция отговаряла - такъв човек при нас няма. И така 5 години.
Дълго време се опитваха да изкарат турците виновни за това, че са ги прекръстили и че ги изгониха от България. Едва ли не са виновни за всички беди, които се случиха. Това е срамно, защото използват грешките от миналото, за да влязат в политиката, а оттам да забогатяват. Нито един родолюбец няма сред политиците, който да направи нещо за България, за родината си, споделя Мустафа Чаушев.
Днес аз съм щастлив със семейството и приятелите си. Имам основание да се гордея с дъщеря си Ажда, която се представя с успех на музикалната сцена.
Все още няма коментари