Людмила Чешмеджиева губи зрението си  

 
Сериозни здравословни проблеми мъчат навършилата наскоро 80 оперетна прима Людмила Чешмеджиева. Певицата и филмова актриса прогресивно губи зрението си и тъмнината е обзела дните ѝ.

Звездата от филма „А бяхме млади“ страдала от дегенерация на макулата – заболяване, което води до слепота, защото се нарушава част от ретината, която отговаря за централното зрение. Пациентите спират да виждат ясно всички обекти и пред тях се появяват замъглени петна. С болестта може да се живее самостоятелно, но голяма част от обичайните дейности като четене, гледане на телевизия и шофиране стават напълно невъзможни за вършене. Заради това Чешмеджиева е променила изцяло ежедневието си и е ограничила съвсем контактите си.

„Най-много слушам радио „Хоризонт“ и „Христо Ботев“, за да си спестявам от проблемите със зрението. Направила съм каквото може, но... Чакам нови лечения на това заболяване, но все още ги няма. Проблемът ми е и наследствен и е от доста време вече…“, жалва се легендарната народна артистка.

„Малко излизам на пазар, понякога готвя малко. Преди ходех на разходка в Южния парк, но вече година не го правя. Толкова дълго чаках да пуснат новия лъч на метрото, аз живея до една от спирките му, и сега се надявам малко да се поуспокои обстановката, за да тръгна на разходка отново. Защото с него много бързо мога да отида до Борисовата градина“, разказва още за ежедневието си тя.

Чешмеджиева признава, че не е стъпвала в театъра от дълги години и не само заради зрението. Отдръпнала се от тези среди и последно ходила от уважение на премиерата на своята колежка Мария Стефанова, която пък реши да се върне на сцената на 81 години. За помощ Чешмеджиева разчита на сина си и дъщеря си, които се грижат нищо да не ѝ липсва, но признава, че не се свиква лесно с пенсионирането, особено когато още чувстваш, че не си дал всичко на публиката. Щерка ѝ живее предимно в Париж, но все пак се прибира, за да се виждат.

Това лято Людмила е отбелязала и друга юбилейна дата – 60 години артистична кариера. За кръглата годишнина обаче не получила честитки даже от Музикалния театър, в чиято история остава и като първата жена директор.