Шефът на „Комиците“ дори не отишъл да ги разгледа, а веднага инструктирал свои доверени хора да търсят наематели. Едно от жилищата си Нейков отстъпил на свои приятели, които въртели продуцентска компания за реклами. Въпреки че му се пишели близки, и тях цакал с висок наем, възлизащ на около 1500 лева месечно като за авери. Парите, които прибирал от останалите си наематели, били с поне 200 лева отгоре за всеки имот. От рентиерство Любо успявал да си докарва месечно по повече от 10 бона, с които покривал абсолютно всички разходи на семейството си. От официалния си продуцентски бизнес също вадел луди пари, които спестявал в банка и възнамерявал да продължава да влага в недвижимо имущество. Всеки месец Нейков вкарвал и поне по 1000 лева в сметката на щерка си, а парите от влога щели да се използват за нейното образование.
Жилищата си Нейков отдава под наем за хиляди левове
Освен с 4 апартамента на пъпа на София, Нейков разполагал и с 3 къщи. Едната от тях също се намирала в центъра на столицата, където от години актьорът живее със съпругата си Гинка и тяхната дъщеря. Понеже семейството обичало ваканциите и почивките сред природата, преди години Любо инвестирал и в имот в Банско. Първоначално с жена му нощували в кокетна къща за гости на техни приятели, но впоследствие пресметливият комик решил, че ще му излиза по на сметка да инвестира в собствена вила, която да отдава под наем в пика на зимния туристически сезон. По същата логика вложил някоя друга хилядарка и в студио на Слънчев бряг, където обаче кракът му не стъпвал заради навалицата и непоносимия шум. През лятото от стаичката на Слънчака Любо също гушвал тлъсти наеми, равняващи се на размера на пенсията на един средностатистически пенсионер за 2 години и половина. Само резиденцията на гръцкия остров Тасос шефът на „Комиците“ все още не отдавал под наем, защото му била голям мерак и не искал да я ползват чужди хора. Актьорът нямал търпение да идва отпускарският сезон и вече планирал да се пече поне през целия август на верандата на триетажната си вила за 400 бона.
