Тъгувам за бозата от 3 ст. и вкуса на детството

Като дете никак не бях злояда. Отгледаха ме баба и дядо, а те, да са живи и здрави, готвеха много добре. Майка ми, лекар по професия, беше изпратена по разпределение в Пещера в продължение на 3 години. За тези, които не знаят, ще уточня, че преди години всеки медик, след като завърши образованието си, трябваше да замине „по разпределение” в друг град и да практикува там известно време. Така се случи и с майка ми. Задължиха я да отиде да работи в Пещера, осигуриха й квартира и тя замина. Прибираше се само събота и неделя, а понякога пропускаше, защото не е лесно да се пътува толкова често и аз си седях у дома в София.

Бях послушно дете, а баба всяка сутрин ме водеше на детска градина и вечер след 17 ч. минаваше да ме вземе. Чаках с нетърпение това време, защото знаех, че на връщане ще минем през любимата сладкарница, където ме чакаше награда – боза и тулумбичка. Бозата от детството обаче няма нищо общо с това, което днес продават в магазините. Тя се наливаше направо от стената, от странно малко чучурче в големи халби с три размера от по 3, 6 и 9 стотинки. Сладка или малко по-резлива, но винаги много вкусна. Истинска боза! Тулумбичката беше по-скоро за разкош. 

Какво ли ще кажат сега купищата диетолози и детски психиатри, когато чуят с какво са ме хранили като малка и то всеки ден?! О, ужас… Ще се изредят куп теории как със сладко съм замествала липсата на майчина обич и какви ли още не изчанчени теории. В действителност това изобщо не беше така. Получавах огромна доза обич и от майка ми, когато се прибираше и когато, най-накрая разпределението й свърши и се завърна у дома, и от цялото ми голямо семейство, и най-вече бозата и тулумбичките, които обожавах. Защото какво му трябва на едно дете… Не прекаляваме ли с психологията и с разсъжденията. 

Днес съжалявам за бозата и тулумбичките от детството. Хубавото е, че старата сладкарница все още съществува и там наливат бозата от чучурче, както едно време. Вкусът не е същият, но пък спомените остават…


Ася Петкова, София