Спомени от соца: Бригадири построиха Димитровград

Летописът на Димитровград датира само от 11 години. Пролетта на 1947 година дойде рано. Тъмносивите облаци като закъснели прелетни птици отлитаха в надпревара. Небето стана чисто, синьо, окъпано от първите дъждове. Пролетта, пленително красива, пристигаше с пълноводието на Марица, с лекия южен ветрец, със зеленината на крайбрежните върби. През тези ранни пролетни дни дойдоха първите строители на Димитровград. Край селата Раковски и Марийно изникнаха палатки. В зеленчуковите градини и по поляните се появиха пъстри жалони. Започваше построяване на първия социалисти­чески град в нашата родина.

По примера на прекрасната съветска, младеж, построила първия в света социалистически град на река Амур, българската младеж започна построяването на Димитровград.

В онези дни по строителните обекти и прашните пътища, край лумналите лагерни огньове младите строители меч­таеха да видят построения град със заводи, електроцентрали и нови квартали, с красиви паркове и широки булеварди. Възторжените млади бригадири и стотиците строителни работници прокарваха първите улици на града, завършваха първия агрегат на циментовия комбинат „Вулкан“. В продължение на четири години заедно с постоянните работници по строежите на Димитровград работеха над 50 000 възторжени момци и девойки от бригадата „Млада гвардия“.

Мечтите на младите строители се превърнаха в действителност. Днес Димитровград живее и диша с пулса на заводите, със стотиците слънчеви сгради, с пулса на 40-те хиляди свои граждани.

На северозапад, на левия бряг на Марица, е извисил бетонната си снага циментовият комбинат „Вулкан“. На изток са жилищните квартали „Васил Коларов“, „Млада гвардия“ и рудниците на Маришкия каменовъглен басейн. На десния бряг на голямата родна река се извисяват корпусите на химическия комбинат „Сталин“, ТЕЦ „Марица 3“ и жилищните комплекси на районите „Раковски“ и „Толбухин“. Из града, прорязан от новите улици, се зеленеят кварталните градини и цветните улични партери.

Димитровград е важен промишлен център на Народна република България. Той е град на въглищата и изкустве­ните торове, на цимента и азбестоциментовото производство, на електродобивната промишленост. Каменовъгленият басейн „Марбас“ дава на страната около 15% от националния добив на въглищата. Химическият комбинат „Сталин“ заедно с новопостроения Суперфосфатен завод произвежда годишно над 250 000 т изкуствени торове и 57 000 т сярна киселина. След няколко години производството на торове ще надвиши 600 000 т. Циментовият комбинат „Вулкан“ е най-големият на Балканите и има единствения по рода си в Страната азбестоциментов завод. В града пулсират сърцата на три термични електроцентрали, които пращат електроенергия по градове и села, по предприятия и строителни обекти от черноморския бряг до южните склонове на Родопите.

Близо до химическия комбинат „Сталин“ израсна Оранжерийният комбинат. Тук и в най-студените зимни дни е истинско лято. Зреят сочни червени домати, растат краставици и пъпеши.

Да тръгнем по улиците и районите на града. В четирите нови района се издигат над 320 жилищни дома с повече от 4 000 слънчеви апартамента. За младите работници са построени общежития — истински дворци. В града работят 13 основни, средни и промишлени училища, в които се учат повече от 7000 учащи се. 23 библиотеки с около 100 000 тома книги са разтворили широко вратите си за трудещите се. Димитровградци могат да посещават 7-те кина, градския театър, музея на социалистическото строителство. На запад от кв. „Толбухин“ се намира паркът „Н. Й. Вапцаров“ с красиво езеро, летен кинотеатър, с цветни алеи и фонтани, с детски кътове и младежка площадка. Негов съсед е физкултурният комплекс „В. И. Ленин“.

В Димитровград непрекъснато идват екскурзианти от всички краища на родината. Идват работници от заводи и язовири, кооператори от Добруджа и граничари от Пирин и Родопите. Идват комсомолци и пионери. Желанието на всички е едно — да видят града на младежта.

Димитровград расте и хубавее. Ще минат още няколко години и градът ще израсне по-величествен и по-красив. Шест централни булеварда ще оформят уличната мрежа. Силуетът на центъра ще се откроява, подчертан от сградата на театъра и операта, партийния дом, дома на съветите и централния универмаг. В различните части на града ще бъдат построени общо 12 детски дома и 12 детски ясли, 3 физкултурни комплекса, нова сграда за библиотека и музей, дом на пионерите. В града ще има 25 обществени градини, но най-посещаваното място ще бъде строящият се парк за култура и отдих край десния бряг на р. Марица.

Хубави и радостни ще бъдат дните в младия град. А там, на централния площад, ще се издига внушително вели­чествен паметник на безсмъртния вожд. Протегнал напред десницата си, Димитров ще сочи пътя към комунизма. С името на Димитров хората ще вървят по този път.