Спомени от соца: 8 март – денят на мама!  

8-ми март е празникът, за който най-много съжалявам, че не се запази във времето на демокрацията. Днес вече еманципирани, демократизирани и роботизирани не празнуваме този ден така, както беше едно време. Казвам го със съжаление по отминалото време на соца, когато  мъжете бяха мъже и купуваха по един карамфил на всяка колежка, а децата с трепет носеха лалета на другарката в училище и минзухари на мама.

8-ми март беше най-важният празник, защото беше празникът на Мама. Правихме картички – ръчно изработени, събирахме стотинки, от онези жълтите, които ни даваха за закуска, за да купим по едно драгоценно цвете и да го занесем у дома след училище. Знам, че някой ще каже: „Ама каква е тази носталгия по соца?! Днес може да купите огромни букети с цветя за по 200 – 300 лева, шоколадови бонбони, да заведете любимата на вечеря, на почивка, дори…” Да, но колко мъже го правят?! Колкото по-еманципирани, демократизирани и независими ставаме, толкова по-малко внимание обръщаме на празници като 8-ми март. Естествено ще има и такива, които ще се възмутят: „Не ви ли писна от празници, мързеливи люде. Само трапези ви дайте… Но в действителност нима, ние жените не заслужаваме 1 ден в годината, когато да ни поглезят, да ни уважат колегите, да ни почерпят – ей така, напук на еманципацията и феминизма, напук на равенството…
Това, разбира се, противоречи на всичко що е то 8-ми март и къде се е зародила цялата идея.

Историята

На 8-ми март светът отбелязва Деня на жената – колежката и майката.  Причината за отбелязването на специален ден на жената са многобройните протести за подобряване на условията на труд, породени от бурната индустриализация в началото на XX век. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Демонстрацията е разпръсната с полиция, но тази проява дава тласък след две години да се създаде първият женски работнически синдикат. Най-известният и масов протест на жени е през 1908 г. в Ню Йорк, в който се включват 15 000 жени. Основните им искания са за по-малък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. 

За първи път Денят на жената е отбелязан в САЩ през 1909 година, а организатор е социалистическата партия в страната. След американските социалисти, традицията бързо се пренася в Европа. По улиците на европейските столици жените започват своя протест и настояват за повече граждански права. До второто десетилетие на ХХ век в много европейски държави жените не са имали право да гласуват и да заемат пост в държавната администрация. Тогава жените са поели своя марш и срещу дискриминацията по пол при кандидатстване за работа. 

За основоположник на този празник се смята германката Клара Цеткин. На 26 август 1910 г. в Копенхаген на международна конфренция на жените социалистки стотина делегатки от 70 страни обсъждат въпроса за създаване на международна организация за права и свободи на всички жени. Тогава Клара Цеткин предлага да се отбелязва всяка пролет международен ден за борба на жените за равноправие в памет на нюйоркската демонстрация от 1857 г. В началото празникът бил честван само в няколко европейски страни и САЩ. 

Българките са едни от първите, които го отбелязват – на 11 април 1911 г. Освен това, те са и тези, които предлагат датата 8 март. Решението е взето на Втората международна конференция на жените комунистки в Москва през юни 1921 г. На нея българките, чиято делегация е водена от хасковската социалистка Ана Маймункова, правят предложение да се установи един и същ ден, в който да се чества денят за борбата на жените за равноправие, и това да е 8 март. 

На 8-ми март 1965 година с декрет на Президиума на Върховния съвет на СССР денят е обявен за официален неработен ден, за да бъдат отбелязани „усилията на съветските жени в изграждането на комунизма, защитата на родината по време на Великата отечествена война за техния героизъм…“. 

ООН определя 1975 г. за Международната година на жената и именно оттогава организацията празнува и 8-ми март като ден на жената. Две години по-късно по време на заседанието на Генералната асамблея на ООН датата е обявена за Международния ден, в който да отбелязваме, че жените имат същите права като мъжете.

Разказите на баба

В България 8-ми март започва да се чества навсякъде едва след 9 септември 1944 г. Баба ми разказваше, че празникът е един от най-почитаните сред работещите жени. Банкети, събирания, цветя и много настроение. „Това беше истински празник, а не като сега”, казваха по-възрастните. По-богатите предприятия подаряваха на колежките подаръци. Ако ли не, дамите си тръгваха само с цветя, но не с едно, две – а с по цели букети – карамфили, лалета и зюмбюли…
Всъщност най-много се честваше празникът на Мама. От училище децата знаеха, че „8 март е ден на мама“ и трябваше да поднесат поне едно цвете на тази, която ги е родила и възпитала.