Спомени от соца: Натискаха ме да стана агитатор на Движението за трезвеност

В соцерата в България нямаше много алкохолици, а за дрога не бяхме дори чували, въпреки че на Запад все повече хора се пристрастяваха към наркотиците, което разбира се не оставаше незабелязано за социалистическите медии.

В България нямаше такъв социален проблем. Но като предохранителна мярка идеята за трезвеност стана за няколко години държавна политика, в която и аз можех да се включа като активист в началото на журналистическата си кариера.

Започнах работа като репортер в любимия на българските читатели ежедневник  „Вечерни новини“.  Хората го предпочитаха като разнообразно  вечерно четиво пред единствения канал на БНТ, който  във вечерните часове преливаше от скучна официална информация за дейността  на партийните и държавни лидери.
Веднъж редколегията ми възложи да направя страница за популяризиране на  трезвеността. Няколко дни след това в редакцията дойде непознат представител на съществуващото тогава Движение за трезвеност, което бе създало структури по цялата страна. Той похвали публикацията и ми показа поредния брой на в. „Трезвеност“, в който бе препечатан репортажът ми.

Поведе се разговор на различни теми, но гостът побърза да заговори за въздържанието и трезвеността и въобще за ползата от здравословия начин на живот. Предложи ми да стана активист и лектор в движението. Да изнасям беседи в „трудовите колективи“, така че все повече хора да се включват в движението за отказ от пиенето и пушенето и за умерен „чист начин на живот“.  „Но другарю, аз съм много млад за лекторска дейност, нямам опит…“, отговорих  смутено. Това, че сте млад, не е недостатък, а предимство, другарю Михайлов, контрира ме трезвеникът и започна да ме убеждава, че именно млади хора трябва да се привличат за лектори, защото те са „нагледен пример“ за младежите, които биха могли да тръгнат по „грешен път“. Замълчах и гузно сведох поглед към бюрото, затрупано с разни писма на читатели, на които след проверки трябваше да отговоря в задължителния  по закона за жалбите едномесечен срок.

„Не се колебайте, другарю Михайлов. Хайде, включете се в нашата кампания.“  “Ама..,  аз запалвам по някоя цигара и пийвам по чашка от време на време, когато има повод…“, измънках аз. „Нищо, сигурен съм, че ще се откажете от изкушенията.  Не е много трудно,  казвам ви го от личен опит. Ние ще ви изчакаме“, каза въоръженият с търпение борец за трезвеност.

Аз обаче така и не игнорирах напълно малките дози порок. И до днес пуша по малко, а пък поводи за пийване,  дал Господ! Но правя това наистина умерено. Не само защото, както са казвали древните гърци, мярката във всичко е най-доброто. Явно организмът ми си има спирачки, които се задействат, когато има опасност  мярката да се прехвърли.

Движението за трезвеност не просъществува дълго.  След няколко години  властите решиха, че има опасност в него да се развие опозиция не само срещу тютюна и алкохола, а и срещу режима в социалистическата държава.