Ресторантьорът Боян Праматаров - Попето: Още ми пари от целувката на Терешкова

Домът на учените във Варна съществува и днес, но в онези незабравими години на соца бил най-желаното място не само на българските учени, а и на много чуждестранни специалисти и държавни ръководители. Като база на Съюза на учените в България, домът във Варна отварял врати за едни от най-нашумелите в света имена по онова време. 

Председател на Съюза на учените в тези славни години е академик Кирил Братанов, а директор на Дома във Варна е Моис Паси. По-важният и от двамата обаче тогава бил управителят на ресторанта Боян Праматаров - Попето от Хасково. От него зависело дали ще си отидат доволни гостите. А в този дом се провеждали много от историческите за България симпозиуми, международни срещи и конгреси, които градели имиджа на страната ни пред света. И както днес твърди Попето, 

това били най-скъпите гости на България не само като присъствие, а и като изхранване 

В историческата книга за гостуване се разписвали гости от Полша, Чехия, Северна Корея, Канада и, разбира се, най-много от Русия. Всъщност тогава руснаците не са били членове на Съюза на учените, но присъствието им в този дом било, така да се каже, целогодишно. В знак на благодарност за доброто посрещане чехите подаряват на Дома няколко автобуса, а гостите от Северна Корея докарват цял камион с книги. За съжаление, никой от българите не разбира езика им и впоследствие тези книги са дадени за унищожаване. Руснаците пък 

подарили цяла колекция с посуда от порцелан, произведена в прочутата царска фабрика “Гжель”

В първите години на промените тази колекция била разпродадена неизвестно от кого. Двата уникални самовара, които по оценка на специалистите днес струват не по-малко от 50 000 лв., и красивата колекция от чашки за чай са продадени за жълти стотинки на Димитровградския битак. Това между другото...
Иначе хората, обслужвали Дома, продължават да разказват легенди за големите, умопомрачителни разпивки на гостувалите при тях, за странностите на елита на научната мисъл и за техните изцепки. И винаги тези разговори започват с 

резила на легендарния академик Опарин от някогашния СССР

Той бил поканен като почетен гост на един от симпозиумите, но се случило така, че закъснял с около 20 минути. Обслужващите симпозиума побързали да го вкарат в залата по най-краткия път - през бюфета, защото лекторът вече четял доклада си. 

“Още като видя наредените по рафта бутилки с коняк, и очите му светнаха - разказва години по-късно тогавашният управител на ресторанта Боян Праматаров - Попето. - По онова време българският коняк беше предпочитано пиене от руснаците. Та академикът ме помоли да му сипя чуть-чуть - мъничко. Как да откажеш на почетен гост, сипах му...”

И оттук насетне започва резилът на академика - от чуть-чуть до пълно натряскване. Пада академикът на пода мъртвопиян, бутилката до него празна, а в залата чакат почетният гост. Хващат го готвачите за краката и за главата и го качват в стаята му да изтрезнява. Извиняват го криво-ляво пред конференцията, а на сутринта академик Опарин като кукуряк. Все едно че нищо не е било, разказват готвачите в ресторанта. Няколко години подред в Дома идва да почива и писателят Валентин Катаев. Той обаче не близвал алкохол. Когато готвачите му разказали за резила на Опарин, той само въздъхнал тежко: “Това е срамът на Русия... И проклятието...”.

В Дома като почетен гост се подписала и първата космонавтка Валентина Терешкова, 

която идва в България по времето на Световния конгрес на жените. За нея Попето разказва с патос: “Невероятна жена. Такава целувка ми дръпна, че още ми пари бузата. Малко хапва, нищо не пие, усмивката не слиза от лицето й...”

Обслужващият персонал посрещал и президентите на няколко държави, много министри и културни аташета. На един от международните конгреси, посветен на културните връзки между държавите, в Дома пристига министърът на културата на Канада. 

Обаче не е сам, с него са съпругата му, петте му деца и двете осиновени от семейството негърчета. С тях пътува и гувернантката на децата. Това добре, но когато служители на Дома отиват на летището да ги посрещнат официално, насреща им идва едно семейство трапери, всичките облечени в раздърпани кожени дрехи. Нашенци се хващат за главата - как може министър на културата и семейството му да се обличат като клошари. Но вечерта на коктейла министърът и съпругата му са най-елегантната и красива двойка в залата. 

Той - облечен в черен елегантен фрак, а съпругата му с лилава вечерна рокля с гол гръб и цялата в диаманти 

Такова нещо не се забравя, помни се цял живот, категоричен е Попето. Този министър много се интересувал от Рилския манастир и нашенци го завели там, водили го и на някакви разкопки в Шуменско, на Мадарския конник. Пред тази величествена скала канадският министър на културата стоял мълчаливо повече от час. Тръгнали си и до Варна той не отронил нито дума. С особено добри впечатления от това негово посещение останал един от сервитьорите, който обслужвал семейството, докато се хранят. Момчето било изумено колко безупречно се хранят децата на министъра и как умело си служат с всички прибори на масата. По време на храненето никой не обелва дума, докато не приключат и с последния залък. Възпитание, и то какво!... Когато семейството си тръгвало, министърът дал 2000 долара бакшиш на същия този сервитьор. По онова време сумата се равнявала на една сервитьорска заплата за две години. Щом като сервитьорът пипнал доларите, написал на една хвърчаща бележка: “Шефе, не ме търси! Поне една година!...”. И изчезнал.

Особено впечатление не само на персонала, а и на варненци направило 

гостуването на две принцеси от малки африкански държавици

Те гостували в Дома по покана на академик Кирил Братанов. Целта му била да се подпишат договори за сътрудничество в областта на културата. Черните като въглен дами, с изпъвани вероятно нарочно шии били окичени със скъпоценности за милиони. Едната от тях имала намотани около врата си огърлици с над 10 килограма скъпоценни камъни за милиони. И така се движела сред хората. Какво ли щеше да стане днес, ако една такава принцеса с над 12 милиона долара на врата си тръгне да се разхожда във Варна?! 

Антиподът на това разточителство бил академик Тодор Павлов. Той е един от най-редовните гости в Дома, тъй като тогава живеел в Евксиноград. Намятал палтото и тръгвал към Дома, придружаван от петима мъже, които го пазели да не му се случи нещо лошо. Най-странното нещо в поведението на този човек е, че през всичките години, когато ходел в Дома, 

академик Павлов нито веднъж не седнал на трапезата, за да се храни, макар че за него било безплатно

Не пиел дори и минерална вода от бюфета. Човекът просто търсел компания, в която да се чувства добре. В същото време пред другите гости се изсипвал рогът на изобилието и те никога не се отказали от трапезата.

Домът помни още едно загадъчно посещение - това на Елисавета Багряна, която идвала тук, придружавана от някой си Любомир. Запомнили са ги с дългите им разходки, с четенето на стихове и нескончаеми разговори на литературни теми. Само двамата. Те не контактували с никого. Странното е, че тогава почти никой не се интересувал от двойката, дори не са им искали автографи. За разлика от стълпотворението от хора, които преследвали за автографи проф. Тянко Йорданов, водещ на тогавашното телевизионно предаване “Атлас”. Така хукнали след него хората, че оставили на мира дори и Валентина Терешкова, която най-после успяла да си отдъхне от обичта на варненци.

В ония времена изхранването на стотиците гости в Дома на учените не било никак лесно. Камион обикалял по тогавашните колбасарски предприятия “Родопа”, товарели го с прясно, току-що заклано месо, със салами, луканки и филета и отрупвали масите на онзи елит от учени, които трябвало да разнасят славата на България по света. Специален човек опитвал храната, преди да бъде поднесена на масата. Работела и специална лаборатория за изследване на продуктите и на напитките. Точно в 11 часа в кухнята на ресторанта отивал човек от лабораторията, за да вземе проби, и до обяд резултатите се връщали. Храната вече можела да се поднася...