Проверявали подаръците на Цола Драгойчева за бомби

Животът на Цола Драгойчева прилича на приключенски роман, написан от автор с развинтена фантазия. Соня (това е нелегалното й име) е арестувана много пъти за комунистическа дейност, осъждана, бягала от затвора, емигрирала в Москва, участвала дейно в завземането на властта на 9 септември 1944 г. В Пловдивския затвор се ражда синът й Чавдар Драгойчев (известен професор по сърдечна хирургия) и заради протестите в Европа отлагат изпълнението на смъртната й присъда. 

След победата е била почти всичко – от министър и депутат до член на Политбюро на ЦК на БКП. Дори в преклонна възраст Соня не даваше дума да се издума срещу Тодор Живков (за разлика от Тодор Павлов, друг ветеран във висшето партийно ръководство).

Като младо момиче Цола била светлоока и къдрокоса красавица. Когато ученичката от врачанската гимназия влизала в градската баня, другите жени спирали да се къпят, застинали с тасове в ръка. Възхищавали се на хубостта на девойката, която вече била тръгнала по пътя на революционните конспирации.   

Много интересни спомени за Цола Драгойчева навремето написа литературната критичка Наташа Манолова, която цели 6 години е била нейна политическа съветничка (сега му викат имиджмейкър, или нещо такова) в Комитета за българо-съветска дружба. Тези записки се отнасят за по-късните години на партийната функционерка, когато Драгойчева седеше уморена в различни президиуми и когато вземеше думата, речта є беше изпъстрена с доста русизми.

Веднъж възрастна жена донесла в комитета подарък за Соня – старинен часовник. Антикварната вещ била свързана с младите години на революционерката и жената искала да є го остави като спомен.

Драгойчева отсъствала и не могла да получи часовника лично. Когато пристигнала, Наташа Манолова є го поднесла, като мислела, че ще зарадва началничката си. Соня я погледнала строго:
- А ти даде ли часовника да го проверят в службите какво има вътре в него?

И се дръпнала назад, сякаш “скритата” бомба в тиктакащата антика щяла да гръмне всеки момент.
Съветничката била сащисана и казала, че бързо ще отиде до “службите”, за да проверят “опасния” подарък. След това влязла в тоалетната и отворила часовника – там, естествено, освен пружините и колелцата му нямало нищо друго.

Веднъж Наташа Манолова отишла в командировка в Рим. Като тръгвала натам, Цола Драгойчева є дала пачка италиански лири с поръка да є купи от Вечния град чантичка и обувки. Манолова взела парите, но в Рим се оказало, че “парите на другарката Драгойчева” са отпреди войната, още от времето на Мусолини. И с тях не може да се купи нищо. Това не отчаяло съветничката – тя все пак 
купила на началничката си чанта и обувки. Като си дошла в  София, разказала историята за предвоенните лири.

- Неужели? – възкликнала Цола Драгойчева и с това въпросът приключил.

Веднъж на гости в Дома за българо-съветска дружба пристигнала от Париж видна дама, която през 1925 г. организирала във Франция  комитет за защита на легендарната българска комунистка Соня. Наташа Манолова предложила да я посрещнат с букет. Но Драгойчева пак строго я погледнала:
- Не се ориентираш добре политически – не разбра ли, че тази дама сега е видна троцкистка. Няма нужда от букети.

И срещата между Соня и французойката преминала строго официално.