Почивахме 14 дни на море за 7,40 лв.  

Широко изградената материално-техническа база във всички отрасли на народното стопанство позволи на България да завоюва някои уникални постижения по време на социализма. Аз ще си позволя да посоча не всички, а само няколко от най-важните:

Постигна пълна трудова заетост, накара дори циганите да работят; осигури жилища на всички нуждаещи се и се нареди на първо място в света по лична осигуреност; прибра всички деца, подлежащи на задължително обучение, и ликвидира неграмотността в страната; осигури на всеки трудов човек, ако има нужда и желание, да отиде на почивка и лечение при символични цени. Защото какво значи да почиваш и да се лекуваш двадесет дни в лечебен курорт за 11,20 лв., а на море или балкан - 14 дни за 7,40 лв.; поддържаше през цялото време ниски цени на всички стоки, услуги и културни мероприятия; осигури на пазарите и в магазините екологично чиста българска селскостопанска продукция. Думата „менте“ не беше позната. А сега? И най-важното - бедна България осигури на всички младежи безплатно образование и здравно лечение. И още редица други неща.

Вярно е, изобилие на някои вносни стоки, като портокали, банани, бяла техника, телевизори и леки коли, нямаше. А нима до Девети септември имаше? Нямаше, защото трябваше да се внасят с чужда валута, от каквато ние изпитвахме крещяща нужда. За да се сдобием с необходимата ни валута, изнасяхме всичко, което можеше да се изнесе, затова българският пазар изпитваше нужда и от българска стока, макар че страната ни по времето на социализма имаше най-високите си постижения.

Липсваха някои стоки, но за сметка на това имаше възможност да си купим за Великден и Гергьовден цяло агне, а за Коледа и Нова година - цяло прасенце на цената на днешните два килограма агнешко месо. И да празнуваме, и да се веселим като нормални хора.

По-важно за нашата държава и за нас беше не изобилието на вносни стоки, макар че и това не беше без значение, а дали има работа за всички хора и дали има нормални условия за живот, образование и отдих, което, за щастие, ние постигнахме.

Затова много хора все още изпитват носталгия по времето на социализма, макар че по-голямата част от тях са вече в небитието.
 
Желязко Грудев Делчев, София