На командировка в братска Чехословакия

Преди доста време, когато бяхме в СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ), ходехме често на командировки в братските страни. Посрещахме също наши колеги. Та случката се разигра в чехословашкия град Бърно. Основният ни престой бе в Словакия. От Прага летяхме до курортното градче Пиешчани, известно с минералните си бани. В малкия самолет за вътрешни линии срещу мен седна възрастен мъж от Англия и ме запита откъде сме и къде отиваме. След гордото ми „ай ем бългериън “, демек съм българин, той се засмя и каза, че жена му е българка и я води на баните, за да се лекуват. След това каза: „Вие сте едни от най-силните на планетата“. Откъде го знаете? - го попитах. Гледам непрекъснато щангите и виждам какви юнаци имате, каза той. Стана ми драго и му стиснах ръката. Съпругата му каза, че бил страшен запалянко и викал за нашите. На летището ни посрещна възрастен, достолепен мъж, работил в централата на СИВ в Москва. По пътя към гр. Тренчин, където е целта ни, разказа два политически вица, които съм запомнил.

Ето единия от тях. След войната и обединението на Чехия и Словакия словаците решават да тръгнат по пътя на чехите. На един дувар написали: „За словаците -  индустриализация!“, но някакъв зевзек, за да ги унижи, дописал: „А за чехите – п**ка“. Идва байчо от село и чете, но не знае какво е индустриализация, а другото го знае… Върви и псува: „Брей, на чехите винаги се е падало по-хубавото…“.

Обратно към Прага се наложи да посетим голям завод и пещерата Мацоха – в превод „мащехата”. Нещо уникално. Настанихме се в най-големия хотел в Бърно. Решихме да се разходим в централната част с колегата. Изведнъж заваля дъжд и ние, виждайки надписа и пълната халба с бира, се вмъкнахме и седнахме на една маса. Келнерът непрекъснато сновеше с бири по масите и слагаше чертички на един картон. След четвъртата удряше една напряко. Остави две бири на нашата маса. Питам колегата: „Ти кога поръча?”. „Не съм поръчвал” - отговаря. Пием си ние и като ги изпихме, веднага ни сервират още две. Казвам: „Кольо, тука има нещо…”. След втората бира се наложи да попитаме къде е мястото за „освобождаване“ от кехлибарената течност. На излизане разбрахме, че това е заведение за ударно пиене на бира с лечебна цел…

Така се грижеха за мъжете в ония години в братска Чехословакия…
 
 
 
Инж. Д. Марковски, Плевен