Лексиконът - социалистическият Фейсбук

Едва ли вече има човек, който да няма Фейсбук или поне да не е чувал за тази социална мрежа. Дори и бабите на село знаят за чудатото изобретение на Марк Зукърбърг, което ни позволява да се свързваме с приятели, познати и дори напълно чужди за нас хора. Дори има един много популярен виц... "Нямам фейсбук. Реших да изляза навън, за да търся приятели. Взех моя снимка и започнах да заговарям непознати, като им споделям какво ядох, какво пих, къде бях, що за човек съм, как се чувствам. Дотук има трима, които ме следват - двама полицаи и един психиатър...”

Но ставаше дума за лексикона... Детството ми премина във време, когато лексиконът беше модерен и аз, разбира се, имах такъв... обикновена тетрадка, но много старателно украсена с изрезки от вестници и няколко откраднати списания. Горда бях, че имах снимка на Патрик Суейзи... Леле,... гледах го с обожание как прегръща неговата "Бейби". Въпросите в моя лексикон бяха съвсем типични за момиче от 6-ти клас, но сега като се замисля толкова много повтарят тези от Фейсбук: "Как се казваш","На колко си години", "Имаш ли си телефон"... ооо, да по онова време не всеки имаше телефон и тук не говорим за мобилен, а за домашен телефон. "Каква зодия си" и следваха по-интимните питания "Имаш ли си приятел" и в скоби (реален)... Каква детска невинност. Представете си сега децата от 6-ти клас да се питат дали имат реален приятел. Как ли ще ви изгледат. Че те на тази възраст вече са опитали почти всичко. Дори не ми се иска да знам какво Не са опитали. Невинността на нашите лексикони. Въпросите в нашите лексикони стигаха до там да попитаме "Какво мислиш за мен", "Какво искате да промените" и винаги завършваха с "Благодаря за вниманието". Целта беше колкото се може хора от твоя клас да попълнят лексикона, да ти оставят снимки, дори от онези "ухаещите" бележки или салфетки...

Чисто, детско и невинно... А сега погледнете Фейсбука на едно момиче от 6-ти клас... Не ми се иска да го правя, уви.