В началните години на предприятието Родопа обаче месето било кът. Но адвоката му хрумнала гениалната идея да се дадат на хора готови животни и смески и те да ги отглеждат. После държавата си ги откопувала от тях на народни цени. „Това си беше първата публично-частна инициатива в онези години. Партийците в София много ни гледаха накръв заради това, дето направихме. Идеята си беше работеща и Тодор Живков много я хареса. А така беше преодолян и недостигът на месо за вътрешния пазар“, спомни си Попов.
Постепенно започнали да артисват и по-големи количества, които от ръководството на „Родопа“ взели решение да изнасят срещу долари или на бартер. Така към големите пристанища на света тръгнали български животни, крехки и вкусни хранени само с висококачествени смески и паша. Срещу месото тогавашните световени лидери броели долари, а понякога петрол, злато и скъпоценни камъни.
След първите две години у ръцете на адвокат Попов попаднали разчетите. Той установил, че много пари се губят всяка година от „кантара на животните“.
„Например 1000 овце тръгват за Африка от пристанищата в Бургас и Варна. Докато животните стигнеха на мястото те вече губеха около 5-10% от теглото си , а понякога и повече. Това реално бе тегло, което ние сме го платили, за да го произведем. Много умни глави мислиха какво да направим. Един нищо и никакъв пастир от Пловдив, който нямаше и средно образование, ни каза какво да правим. Чешитът бай Фильо рече така: „Абе що не вземете преди да качите овцете на кантара да ги напоите хубаво с вода и сол. Така хем ще са по тежки, хем докато стигнат ще си запазят килограмите. Съветът му се страхотно решение. Този човек спести на държавата около 80 млн. долара на година, които се губеха от разликата в теглото на животните“, спомни си 65-годишният адвокат.
