Как бай Йото се уреди с „автонобил” от Тато  

Бай Йото, известен селски шегобиец, живееше в края на село Бойковец, Етрополско, до самата гора. Навремето в техния дом се е отбивал цар Борис ІІІ, който е ловувал по тези места или е търсил заровено имане. Отбивали са се и партизани от отряда „Чавдар”, с които неколкократно е бил и Тодор Живков.

През 1956 г. в селото беше образувано ТКЗС. За председател беше избран бай Йото. Сиромашки години бях, та ТКЗС-то нямаха никаква техника. На етрополското ТКЗС бяха дали камион – тритонна „Молотовка”. Бойковчани настояваха бай Йото да върви в София и да иска и той камион. Отишъл бай Йото в Централния комитет на БКП с намерение да влезе при Живков, тогава беше първи секретар на БКП. Охраната го спира и му казва, че другарят Живков има приемен час. „Кажете на другаря Живков, че като доаждаше в моя дом, приемен час немаше и че го дири Йото Цаков от Бойковец”. Разпоредил Живков да го заведат при него и бай Йото ми разказва: „Като влезох – соба, длъга като калидор и там доле седи Тодар (в този край така изговарят името Тодор). Стана, та ма срещна и рече: „Добре дошъл, бай Йоте, какво те носи насам?”. Седнааме и я му рекох: „Тодаре, ниа сбрааме имота на ората, ама сака да дадеш автонобил да ги возиме”. „Еее, бай Йоте, аз камиони не раздавам, Станко Тодоров се занимава с тая работа.” „Я Станко Тодоров не познавам, ако ще ми даваш бележка, давай, или да си връва.” „Ще видим, бай Йоте, ще видим...” След известно време дойде и „Молотовката” за стопанството. Зачислиха я на сина му Цако, който беше с шофьорска правоспособност.

Бай Йото имаше внучка на име Катя, която като малка си увредила гръбначния стълб и растеше заръстнала. Завърши гимназия с добър успех, но по общия ред не я приеха във фармацевтичното училище. Домашните настоявали бай Йото да отиде при Тодор Живков и да уреди приемането й. Живков вече беше първи секретар и председател на Министерския съвет.

Ще не ще, бай Йото тръгнал при Живков. Отишли заедно с Катя, та да я види Живков в какво положение е. „Като влезооме – соба, по-длъга от предната – разказва ми бай Йото. – Срещна ни Тодар и я му казах защо сме отишле.” „Върви без грижа, бай Йоте, въпросът ще бъде решен” – успокоил го Живков. Още в момента беше съобщено на семейството, че момичето е прието. Живков поръчал да донесат коняк и кафе да почерпи. В кръга на шегата запитах бай Йото: „Ама ти, смотан селянин, кое започна да пиеш най-напред?”. „Ти как ма мислиш, я гледах койо почне Тодар – пръво коняка.”

След време си отиде от този свят бай Йото, но спомените за неговите майтапи са живи.
 
 
 
Христо Христов-Референта, Правец