Говорим ли за младостта, имаме предвид най-хубавите, най-скъпите ни години. Изпълнени със звуците на първия училищен звънец, с порастването, с първите трепети на любовта, въленнията около избора на професия...
При социализма идеалът е всестранно развитата личност. Хиляди са клубовете, игрищата и стадионите, базите, в които младежите откриват своите интереси - културни, спортни, свързани с науката и техниката или с желанието за пътешествия.
Сега гледаме с ирония на тези отминали времена, а мнозина дори не искат да си ги спомнят. Само че в условията на соц мина животът на поколения българи, а носталгията по младостта е неизбежна.
ОТ ФОТОАЛБУМ ПО ПОРЪЧКА НА КОМИТЕТА ЗА МЛАДЕЖТА И СПОРТА ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, 1974 Г.
