Новото ни снимково предложение e за бригадирското движение. Младите сега естествено не знаят, че е имало такова чудо. И то не толкова отдавна. И не биха повярвали, че едва ли не половината сегашна България е построена от техните вдъхновени предшественици - бащи, майки, дядовци и баби, чичовци и лели...
В продължение на повече от 40 години с доброволен труд, е понякога не съвсем доброволен, бяха построени язовирите „Копринка”, „Ал. Стамболийски”, жп линиите Перник-Волуяк, Ловеч-Троян, Прохода на републиката и цял един град на младостта – Димитровград. Всяко лято в помощ на прибиращите реколтата кооператори по полята плъзваха синеблузите бригадири, които пълнеха държавните хамбари и складове, зареждаха консервните комбинати със суровина и винпромите с грозде.
Ученици, студенти, трудещата се младеж всяка година отделяха близо месец за благото на родината. А с това се и възпитаваха – главният бригадирски лозунг на прохода Хаинбоаз беше: „Ние строим прохода, проходът строи нас!” Кратко и ясно – и същевременно вярно. Това младежко дръзновение роди и своеобразна култура – по екраните тръгна филмът „Утро над родината”, сътвори се бригадирска поезия, чийто връх бяха пламенните стихове на Пеньо Пенев, появиха се романи, картини, пиеси и песни – все с бригадирска тематика. Кой от ветераните бригадири не си спомня „Свири, хармонико”, „Елате, хиляди младежи”, „Пред нас са блеснали житата”...
Сега разни НПО-та откриват топлата вода, харчейки парите на Сорос, за да агитират младите да стават доброволци, да създават групи за помощ при бедствия и аварии, сформират скаутски чети...
О, санта симплицитас!
(О, свещена простота!)
