Забравена гордост

Фотоспомени от НРБ: За магистрала "Хемус" те умряха...

Тогава не крадяха

Златни спомени 16 фев. 2016, 20:41

0 коментара

Свързващите елементи на мостовете преди да бъдат монтирани

Автомагистрала "Хемус" - етап от мостовото строителство

Инж. Тихомир Партениев

Монтаж

автор

Ретро

Нов беше пейзажът за всеки, който не е минавал в последните пет години през Витиня. Отдолу, по стария път, виадуктът се виждаше много висок, а от виадукта напуканото платно на шосето приличаше на дъно, по което лазят буболечки. Шофьорът, който караше талпи, дъски и клинци за кофражистите на големия мост, спря колата си до шестата колона, взе един винкел за равновесие и тръгна по шестнадесетметровото трасе като по въже. Строителите се засмяха на шегата му, но когато го помолиха да докара материалите по-близо и той отказа, разбраха, че шегата му е истинска. За несвикнал човек всяко поглеждане надолу бе подвиг, ако не - болничен лист... Оттук се виждаха и двата тунела, промушили Витиня. Приличаха на гърла, през които планината диша. И от двата излизаше пара - полагаха асфалтовите платна. Търсихме там духа на два пъти героя на социалистическия труд Минчо Папазчиков - в очите на хората от бригадата му. Дясната ос (десният тунел) бе тяхно дело. Всеки миньор върви след ръцете си и когато ги настигне, търси ръцете на другите, за да се сбогува. Папазчиков не настигна своите и остана завинаги тук. Сега бригадата носи неговото име.

Спомнят си, че са започнали да дълбаят планината в един много студен зимен ден. Цигарите им сладнели и гаснели от вятъра. Имали са участък, от 250 метра, на който условията за работа са надминали всичките им очаквания („Адът би им се сторил шоколадово руло с много масло!"). Тук са поставили национален рекорд за скоростна проходка - 96 метра за един месец. Началникът на обекта Георги Попов порови-порови из едно тесте снимки, за да ни покаже как е изглеждал „страшният участък", но не намери снимката. Документираният подвиг бе изчезнал. Истинският е застрахован от бъдещето.

„Пълзят" последните две колони от виадукта. Инж. Тихомир Партениев от строително-монтажното управление „Мостстрой" е оставил настрани дипломата си и е станал бригадир на дванадесет кофражисти и бетонджии. Най-много се страхувал за бетона - когато падне температурата, хората ще издържат.

Колоните „пълзят" в денонощието с по пет-шест метра и когато списанието излезе от печат, кой знае къде ще бъдат. Важното е да стане магистралата. Важното е, когато седнат да обядват строителите, зад всяко парче хляб да има човек.