Всеки българин, живял поне петнайсетина години преди 1989-а, знае за "Балкантурист" от първа ръка. "Балкантурист" беше нашата гордост и нашата мъка. Ругаехме нехайството и арогантността на служителите му, но не трябва да забравяме, че именно чрез него в страната проникна "западното влияние" и започнахме да осъзнаваме, че отвъд "желязната завеса" има един друг свят, който не е задължително по-лош от родната действителност, а в много отношения е и по-добър.
Туристите идват и си отиват, едни се връщат пак, други пишат оплаквания или ни хвалят...
Зимата на 1976 година. Най-тежкият туристически сезон в историята на „Балкантурист" е зад гърба му. През лятото много грижи, голямо напрежение, разкарвания, сръдни, оплаквания, изплащане на неустойки... На предприятието му предстои рекламна кампания за следващия сезон. Но:
"Как да се възстанови доверието? Дадоха ли си сметка нашите рекламни работници, че острата обществена критика – вътрешна и международна – трябва да ги накара да променят своите рекламни методи? Защото те знаят по-добре от всички ни, че реклама, която не се покрива с истината, дава обратни резултати, громи собствените си недъзи социалистическата самокритика.
Комисията установи наличността на сериозни недостатъци: елементарно несъобразяване с изискванията на хигиената – няма тоалетна хартия, бельото – неизпрано, кърпите за лице – нестандартни и неправилно поставени, липса на пликове за мръсно бельо; няма пликове за писма, няма пощенски марки; няма пропагандни и информационни материали; липсват безалкохолни напитки и отварачки; лоша организация на обслужването; нарушения в технологията на гозбите, еднообразен асортимент на кухненска продукция, няма плодове и зеленчуци; недостатъчно обзавеждане с прибори, техника и търговски инвентар; покривките в ресторантите и баровете – непочистени; работното време на бюрата за обмяна на валута не се спазва; служителите не носят униформено облекло; колите редовно закъсняват за екскурзии; недостатъчност на камериерки, пиколи, администратори; сервитьорите често грешат в сметките в своя полза; разпуснатост у персонала, създаваща условия за нередности, така остро долавяни от гостите...
За сметка на това издаваме рекламни материали на чужди езици, а в това отношение нашият народ може да се гордее – чужди езици у нас вече „отбира" и „чичо от село". Така че и той може да прочете, ако не на английски, поне на руски, че „България е страна на атрактивни пътувания" и всичко ще му стане ясно, освен това какво значи „атрактивно" пътуване. Четем рекламните материали и се чудим: кои хотели в „Албена" и „Слънчев бряг" са потънали в зеленина? И откъде докарват на „Албена" планински въздух? Изпълнени сме със „законна патриотична гордост", когато разберем, че „Боровец е перлата на Балканите"...
А сега да се спрем на програмите в нашите заведения, програми не в смисъла от рекламата – „забавления и развлечения по всяко време на деня", а в смисъл какво може да чуем и видим, докато седим в съответното заведение. В това отношение не бива да се отрича, че сме способни на големи мащаби. „Златни пясъци", „Слънчев бряг", „Албена" – тук всяко заведение служи за сцена. Стотици музиканти се грижат за доброто настроение на посетителите. Джаз, циганска музика, музика на народите, българска музика, българско хоро, български танец, балет, акробатика, фокуси, кукери, хлопатари... Звуците от тъпани, барабани, кларнети, саксофони, уредби и пр. се сливат в не много стройни акорди и надвисват над комплексите заедно с газовете на непрекъснато шетащите автомобили. И тогава човек си помисля, че тишината в днешния шумен век е също така една атракция, че има много и много хора, които я предпочитат пред всичко изброено малко по-горе. А къде би могъл той да седне и си поръча чаша чай, без да бъде изложен на звуковия поток от музикалните усилватели и на пулсиращите светлини, които се впиват през очите направо в нервната система. Вечер по-възрастните туристи се скитат из алеите, ушите им са беззащитни срещу интензивния шум на индустрията за развлечение, чудят се къде да се скрият, сън не ги хваща, през отворените прозорци в мотелите на талази на талази нахълтва невъобразима шумотевица. Човек загубва представа какво получава – развлечение или акустичен стрес, добро настроение или загуба на апетита.
С две думи – действителността в нашите туристически комплекси не е така розова, каквато я представя нашата търговска реклама".
Дежа вю, а?
Само в Retro.bg! Снимки от фотоалбума "България", издаден от Българската асоциация по отдих и туризъм през 1983 г.:
Новотел „Пловдив“
Слънчев бряг
Албена
Уединение на морето
Хотел "Витоша - Ню Отани"
Ансамбъл за народни танци
Зимна пауза на Витоша
И децата обичат спорта
Къмпинг Арапя
На плажа
Несебър
Ресторант "Вятърната мелница"
Отдих в планината
Пампорово, хотел "Мургавец"
Панорама от Витоша
Парк-музей "Етъра"
Пещера "Съева дупка"
Пловдив
Преображенският манастир
Витоша
Витоша. Към Черни връх
Ски трасе на Витоша
В очакване на Нова година
Зимнина
Изба в Сунгурларе
София, подлезът между ЦУМ и хотел “Балкан” с параклиса света Петка Самарджийска
На пазар
Музиканти
Парк-музей "Етъра"
Събор
Все още няма коментари