Васил Левски ядял по 1,5 кг грозде за железен имунитет

Гроздето е сред най-ценните дарове на есента, използвани за здравни цели и от нашите предци. Известният йеромонах Неофит Калчев от Преображенския манастир край Велико Търново, прочул се като лечителят на Васил Левски, препоръчвал да се яде редовно грозде от септември до ноември за по-висок имунитет и борба с почти всички хронични болести.

Съвета си той давал и на Дякона, който никога не боледувал от настинки въпреки суровите условия, в които е живял почти непрестанно. „Трябва да се избира за ядене чисто и здраво грозде по 1,5 кг на ден три месеца и тогава човек ще бъде напълно здрав. То трябва да се яде заедно с обвивката и семето. В него има разни примеси: танин, восък, разни киселини“, пише в непреходната си книга „Народен домашен лекар“ бележитият духовник, оставил трайна следа в природната медицина у нас.

„Трябва да се яде предобед 500 г, по пладне 500 г и след вечеря – 500 г. Така се продължава три месеца – септември, октомври и ноември. Който желае да бъде здрав, той трябва да следва това правило всяка година“, препоръчва лечителят Неофит Калчев.
Освен че вдига имунната система заради полезното си съдържание, гроздето е мощно оръжие срещу заболявания на стомашно-чревния тракт, болки в червата, нервност, болки в ушите и очите, камъни в бъбреците, увеличени далак и черен дроб, сърцебиене, високо кръвно налягане, мозъчни възпаления и редица други.

Една от най-ценните съставки в гроздето е глюкозата, коя­то е много полезна за хората, страдащи от заболявания на сър­цето. От науката е известно, че за нормалното функциониране на сърцето са необходими 140-150 калории. Същите могат да бъдат набавени само от 200-300 г добре узряло грозде. Гроз­довата захар е физиологичен стимулатор на сърцето, спома­гащ за подобряване на окислителните процеси, и подобрява об­мяната на веществата. Затова гроздето е известно като лечи­тел при много сърдечни заболявания.

Гроздовата захар улес­нява усвояването на кислорода в тъканите и затова тя участва в енергийния баланс на човешкия организъм. Високо е и съ­държанието на органични киселини (винена, ябълчена, лимо­нена и други). Гроздето е богато и на витамини Д, В1, В2, и С. Важно е да се знае, че те се съдържат повече в ципата, отколкото в месото на зърната. Гроздовите зърна трябва да се консумират заедно с ципата и поради това, че тя е отлично средство за изхвърля­не на натрупаните отрови в стомаха и червата. Друго ценно качество на гроздето е, че то съдържа пектинови вещества, ко­ито също са концентрирани в ципата на зърната.