Същността на въпроса е в това как ще успеете да се организирате и възползвате от това, което ви предлага животът. Причината за кризата се крие в това, че на 60-65 години пенсионерът изпада в изолация - изгубил е работата си, съпругът или някой от най-близките му е умрял, децата са пораснали и си имат свой собствен живот. Кръгът на общуване се е свил. Засилват се болежките, намаляват възможностите за самообслужване. Като прибавим постоянния недостиг на пари и редуващите се неуспехи “за вписване” в новите реалности за съществуване, картината става съвсем ясна.
Останал сам-самичък с бедите си,
възрастният човек не може да се приспособи към засипващите го промени,
откъдето следват неврозите, апатията, самовглъбяване в личните проблеми, депресия и дори помисли за самоубийство. За съжаление, повечето представители на възрастното поколение са погълнати от недъзите си. А това нанася големи вреди. Човек да се опитва да се вслушва във всяка въздишка, да разбере, че “нещо не е наред”, хваща веднага апарата за кръвно налягане, плашейки се от най-малките промени, и започва ходенето по доктори. Между другото, често изследванията потвърждават, че всичко е в нормата, болките в сърцето и стомаха са резултат от нерешени психологически конфликти, вътрешни проблеми под маската на заболяването. А опашките в поликлиниките са допълнително отрицание на общуването (споделяне на опита от неуспешно лечение, задълбочаване на собствените страхове от болестите).
Ако искате да удължите с няколко години живота си, търсете душевни увлечения, учете се
Вгледайте се в себе си. Представете си, че пред вас се отваря нова страница от живота. Спомнете си младостта, направете “инвентаризация” на способностите и надеждите си. Ще се окаже, че не живеете в безвъздушното пространство, около вас работят много кръжоци, клубове, спортни секции, курсове. Близки по дух и склонности хора винаги може да се открият, стига да има желание. Важно е да не седиш със скръстени ръце, а да направиш няколко крачки, за да реализираш вътрешните си ресурси. Много важна е целта. Ако нямате заветна мечта, може да си поставите задача да подобрите отношенията си в семейството и със съседите, да се наслаждавате на това, което всяка минута ви подарява животът, и да подновявате всекидневните си занимания. Много изследвания показват, че
грижата за потомците в буквалния смисъл помага да живеете все по-дълго и дълго, запазвайки здравето си.
Опитът на предците подсказва, че наличието в домовете на баби има огромно значение за възпитанието на децата. Но отпратените в пенсия старци в по-голямата си част служат като “вълшебни пръчици”, особено когато трябва да постоят с разболялото се внуче, да отидат с детето при доктора, да го вземат от детската градина или от училище. А може да изпълняват наставническа роля за чуждите деца, сирачетата и инвалидите. А опекуни може да си намерите, например в съседната детска градина или заведение, където на детския колектив не достигат знаещи и умеещи за някои дейности или занимания. Остава само да направите първите крачки.
Често причини за неудовлетвореността от живота на преклонна възраст са тревожните мисли за скорошна смърт
Но още в Стария завет в 6-а глава “Битие” е написано: ”... нека дните на човека да са до 120 години”. Дори основателят на геронтологията, великият руски учен Мечников, стигнал до извода, че биологичните ресурси на организма ни са разчетени до 120-125 години. Струва ли си да пренебрегваме възможностите, които е заложила в нас природата?
Тренирайте мозъка си. Може в старостта да станеш баба, която я интересуват клюките и собствената подагра. А може да си останеш активен, здрав - това е едно от главните отличия на младостта. Светът е огромен и за да разкриеш тайните му, трябва да изживееш не един, а сто живота. Останете любопитни в добрия смисъл на тази дума и запазете оптимизма и вярата в доброто.
Все още няма коментари