Дисбактериозата не е диагноза, това е симптом, съпътстващ някакво заболяване или срив в работата на организма. Представлява нарушение на съотношението на микроорганизмите в червата. Човешкият организъм и микроорганизмите са се научили не само да съществуват, но и да извличат от този тесен контакт максимална полза. Това взаимноизгодно сътрудничество или, казано на научен език, симбиоза, позволява на бактериите да получат необходимите им хранителни вещества и “покрив над главата”. При това и те не ни остават длъжни - изработват ферменти, помагайки ни за доброто храносмилане, регулират обратното всмукване в червата на жлъчна киселина, половите хормони, холестерина, участват във водно-солевия обмен. По този начин стабилната микрофлора защитава чревния тракт и заселването му с външни микроби. Но организмът, отслабен от постоянни стресове, неправилно хранене или модерни диети, безконтролно самолечение, особено с използване на антибиотици, вече не може да задържа малките си помощници и те започват да загиват.
Естественият им баланс се нарушава, изменя се техният количествен и качествен състав. Съществуват много причини, които могат да доведат до срив - например при банално преяждане или емоционално пренаситен ден.
А празно място, както е известно, не остава! И освободеното “жилище” се заема от гъбички и болестотворни бактерии. Тогава говорим за дисбактериоза. Обикновено с нея са свързани всичките беди, засягащи ходенето по нужда и други стомашни неразположения. Трябва да бъде открит виновникът и да се назначи съответната терапия, която да увеличи броя на полезните бактерии и да намали броя на вредните. Безсмислено е обаче да се възстановява микрофлората, докато не се открият и премахнат състоянията, предизвикващи дисбактериозата.
Все още няма коментари