Мила редакция, чух, че има Държавна агенция по земите. Основната й задача е комасацията на земеделска земя. Агенцията щяла да изкупува земя и приоритетно да я предлага на български граждани, а след това на чужденци. Това било успешен модел, който щял да ограничава ползването на българската земеделска земя от чужденци. Та не разбирам защо, след като дълго правителството промива мозъците на българските стопани, как, “ако се разреши купуването на земя от чужденци, ще стане страшно”. Всичко това не е ли за да вземат земите на българите на безценица, както направиха със стотиците работещи български предприятия. Пак ли ще има национализация и колективизация?
Желю ТОМОВ, Лом
Г-н Томов, да, ако се освободи пазарът на земята, със сигурност “богопомазаните” няма да могат да изкупуват парцелите на безценица, както е в момента. Знаете, че по времето на социализма земята и добитъкът на селяните са били принудително отнети.
Истината сигурно е била някъде по средата между мита и ефекта от колективизацията, но е ясно, че до 1989 г. земеделската земя в страната беше разделена за обработка най-вече на големи площи, а връщането й “в реални граници” през 90-те години буквално я разби на малки парчета. Междувременно земеделци и животновъди, оставени без земя и добитък, бяха принудени да търсят препитание в заводите. Така бе създадена послушната работническа класа. А днес онези хора, останали на село, и работниците, вече пенсионери, изнемогват с минимални пенсии. Земите пустеят, а децата и внуците им са поели по други пътища. Тъжно, нали!
Така или иначе, разпарцалосаната земя пустее и комасацията сама по себе си е добро начало за съживяването на българското село. Друг е въпросът кой и как ще се добере до възможността да развива собствен аграрен бизнес. На този етап пречките пред комасацията са законови заради липсата на нормативен акт и на ясни правила по много от въпросите, които възникват с малките собственици и особено наследниците, които отдавна са се преместили или в далечен град, или в чужбина. Предимства на комасирането по собственост дава възможност да се правят дългосрочни планове за инвестиции, да се предвижда използването на земите, а с това да се получава и европейско финансиране. Сега всяка стопанска година се правят споразумения за комасиране по ползване, а нормативно е позволено те да са и по-дългосрочни. Те не се получават на практика, защото собствениците не желаят подписването на дългосрочни договори за аренда.
Все още няма коментари