Защо наричаха Начко „Моначко” Михайлов    

Атанас Михайлов-Начко / 1949-2006 г./ - легендарният нападател на “Локомотив” (София) облича за първи път червено-черната фланелка на 10-годишна възраст. Дебютира за представителния отбор на клуба на 15-годишна възраст. Играл е за “Локомотив” (София) (1964 - 1968, 1971-1981), ЖСК “Славия” (1969-1971) и “Неа Саламина” (Кипър) (1981-1982). Абсолютен рекордьор по участия и голове в “Локомотив” (София). Има 348 мача и 148 гола в "А" група (301 мача и 136 гола за “Локомотив” и 47 мача с 12 гола за ЖСК “Славия”. Двукратен шампион на България през 1964 и 1978 г. с “Локомотив” (София). Има 45 мача и 23 гола за "А" националния отбор (1967-1979).

Участва на Световното първенство в Германия (1974). Сребърен олимпийски медалист е от Мексико-1968. Атанас Михайлов е четвъртфиналист в турнира за Купата на УЕФА 1979/80, "Футболист № 1 на България" за 1979 г. В евротурнирите има 21 мача и 9 гола.

Незабравими остават мачовете за Купата на УЕФА през 1979/80 г., когато той отбелязва 5 гола в двата мача (4:2, 1:2) с Монако и получава прякора "Моначко". Вестник "Корс Матен" го нарича "Пушкаш на Балканите", а след срещата в Монте Карло французите дават фантастичните за времето 1,3 млн. долара, за да го привлекат в отбора си. Начко обаче остава верен на червено-черния екип на “Локомотив”.

На мача с “Динамо” (Киев) в София Атанас Михайлов изпълнява свободен удар срещу стена от 9 футболисти, а десетият полеви играч е на вратата, в помощ на вратаря. С изкусен фалц Михайлов изпраща топката по единствения път към мрежата, без да е направил нито една тренировка в двете седмици преди реванша. Победният гол срещу динамовци класира “Локото” на четвъртфинал в турнира на УЕФА през пролетта на 1980 г.

Макар и не много силен физически, Начко притежаваше изключителна бързина на реакцията, което го прави неотразим пред гола. Феноменален техник с несравним поглед върху играта и спортсменско поведение на терена. Майстор на паса, головия удар, свободните удари и голове направо от ъглов удар. Начко приключва кариерата си в "Неа Саламина" (Кипър), впоследствие е треньор и селекционер в любимия "Локомотив".

В началото на 2006 г. здравословното му състояние внезапно се влошава. Вдига високо кръвно заради нефункциониращ бъбрек. На 21 февруари е опериран и бъбрекът му е отстранен заради тумор. Провежда химиотерапия. Умира от рак на 1 октомври 2006 г.

Хората го обичаха и ходеха на мач само заради него. Когато по време на една пресконференция на “Локомотив” съобщават, че в следващия мач няма да играе Атанас Михайлов, телевизионният коментатор Николай Колев подхвърля:  “А ще бъдат ли намалени билетите?”.

Изключителната футболна ерудиция позволяваше на Начко да вижда всичко на терена, да познава отлично възможностите на съотборниците си. Дрибълът, финтовете и ударите на Михайлов изправяха трибуните на крака. Имаше период, в който Михайлов бе се устремил към истинския Еверест. През 1970 г. завоюва място в националния отбор, второто му пътуване до Мексико (първото бе за Олимпиадата от 1968-а) обещаваше звездни мигове. И точно тогава една нелепа контузия в контролен мач го спира. Начко не замина за световното първенство, а прочутият Хелмут Шьон възкликва: “Българският национален отбор се лишава от най-силния си играч!”.

Ето какво казва легендарният футболист в едно интервю от началото на 90-те години:
"Какво правя? Тренирам деца в подготвителната група и юноши младша възраст в моя любим клуб. Доскоро за 350 лева на месец. Преди вземах и по 20 лева за "заслужил майстор на спорта". Отнеха ги. Сега помагам на брат ми в продажбата на бира. Трябва да се живее... Но болката ми е друга. Знаете ли при какви условия тренират моите възпитаници? Моята група тренира тук, в Орландовци. Децата се събличат на оградата на гробищата, сетне няма и къде да се измият. После изморени и мръсни бързат за училище, с часове чакат такъв нередовен автобус като №100. Похабяват се. После говорим за ранната смъртност на таланта у нас... Откривам ли разлика между предишния и сегашния футбол? Как не? Едно време се даваха прасенца за един билет, днес дори стриптийзът не може да привлече хора по трибуните. Тогава във футбола ни имаше и етика. Сегашните "звезди" се научиха да вземат преди да са дали. Днес любовта сякаш е заменена от сметката. Навсякъде реклами, ресторанти, барове и никъде пропаганда за футбола. Не бива да се учудваме, че сега чуваме все по-малко добри новини и все по-дълги криминални хроники".