Ветеранът Иван Въжаров на 71: По мое време във футбола имаше мъже!

Иван Въжаров е бивш български футболист, защитник. Играл е за “Спартак” (София) (1965-1968), “Дунав” (1968-1975) и “Горубсо” (1963-1965). Най-добрият защитник на “Дунав”. Има 294 мача и 32 гола в "А" група (186 мача с 18 гола за “Дунав” и 108 мача с 14 гола за “Спартак”). С отбора на “Спартак” е носител на Купата на Съветската армия през 1968 и финалист през 1967-а, четири пъти е четвърти в "А" РФГ през 1966, 1967 и 1968 със “Спартак” и през 1975 г. с “Дунав”. Има 4 мача за "А" националния отбор и 6 мача за младежкия национален отбор. 

Въжаров е капитан на “Дунав” през 70-те години на ХХ век и е лидер на отбора, който срещна “Рома” в 2 знаменити мача в турнира на УЕФА (0:2 и 1:0). Председател на спортно-техническата комисия на ФК “Дунав”. Роден е на 31 декември 1944-та в Самоков. За първи път попада в центъра на вниманието на “Над 55”.

- Ване, как премина твоят път във футбола?

- Не съм мислил никога, че съм най-талантливият, но изгарях, за да светя, а и във футбола имаше друго важно нещо - имаше мъже. По мое време играеха отбори от романтици и истински мъже, които имаха възможност да се покажат само на терена. Които не са мъжкари, просто оставаха извън игрището. 

Първите си стъпки направих в софийския "Спартак" през 1961 г., с който играехме отличен футбол. След казармените 2 години в "Горубсо" (Мадан) имах предложения от София и Пловдив. Завърнах се обаче в "Спартак", но след обединението му с "Левски" реших да дам шанс за изява на други свои съотборници. Тогава ме повикаха в олимпийския отбор на България за турне в Индонезия и Япония, по време на което получих и предложение от "Славия".

- А как попадна в Русе? 

- Междувременно се ожених за русенката Евгения Калчева, племенница на друг легендарен русенски футболист - Слави Калчев. Така, когато една нощ "на гости" ненадейно ми дойдоха първият секретар на градския комитет на партията в Русе заедно с неговия тъст да ми кажат, че ме искат в "Дунав", без много време за размисъл отпътувах за новия си отбор. 

От тогава до годината, в която трябваше да прекратя кариерата си, играх за "Дунав",  Така малко след славните мачове срещу европейския колос "Рома" от турнира за Купата на УЕФА през 1975 г. предадох фланелката си на изгряващата звезда и младежки национал по това време Георги Велинов.

Още в началото имаше договорка при навършване на 30 г. да спра с футбола, за да ми бъде възстановен чинът в МВР, който имах от "Спартак". Възродителният процес и много други събития след 1990 г. ме накараха да се оттегля от системата на МВР, а от 2001 г. се заех с менажирането на международния германски концерн "Дусман" в Русе.

- Ване, футболът в Русе има ли днес своята популярност?

- Безбройните победи на "зеления килим" в родния футболен елит и мачовете с европейския колос "Рома" в турнира за Купата на УЕФА през есента на 1975 г. продължаваха да карат поколения русенци да се чувстват горди и да мечтаят "Синият бял Дунав" от Русе отново да заеме заслуженото си място сред най-добрите у нас и да се доближи поне до постиженията на нашето поколение. 

Аз лично съм готов да помагам с каквото мога на русенския футбол. Радостен съм, че почитателите на любимата игра ми желаят крепко здраве, висок дух и сили, с които да продължа да следвам своите лични и професионални цели. Много ме развълнува ръководството на "драконите", от което получих шал "Дунав завинаги" и небесносиня фланелка на "Дунав" с номер 70. Така отбелязаха моята 70-годишнина.