Три туша и злато за Никола Станчев

В света има един-единствен борец, спечелил олимпийска титла само с убедителни победи с туш. Това е мъжът от странджанското село Твърдица, който открива българската златна серия на най-престижните международни игри – първият ни шампион Никола Станчев.

За Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. заминава изключително добре подготвен. За пръв път в нашия лагер се говори за състезател, достоен за титлата. Сензацията гръмва още в първата среща на Станчев, който побеждава с две на нула точки сочения за сигурен шампион грузински борец Георгий Схиртладзе. Във втората се изправя срещу японския състезател Кацурамото, когото два пъти е побеждавал с туш. При едно прехвърляне обаче, след което го тушира, австралийските съдии отсъждат победа за японеца. Според тогавашния правилник след такава загуба, за да спечели титлата, борецът е трябвало до финала, а и на него включително, да побеждава само с туш. Никой никога няма да си спомни името на съдията, жестоко „поразял” надеждите ни за първо олимпийско злато, но така започва красивата приказка за българския спорт. Така се създава първият ни спортен герой.

Бай Кольо, както го познават поколенията борци след него, със сигурност си спомня думите на треньора Райко Петров след срещата: „Само с туш трябва да побеждаваш, за да продължиш!“.

Идва ред на срещата с германския борец Щер. Станчев два пъти го е побеждавал по точки, но никога с туш. И в двете срещи германецът се „крие” по тепиха и оставя българинът да напада. Затова за да го тушира, трябва да го надхитри. Срещата започва, а нашият се прави на отчаян и примирен със загубата. Немецът връхлита, а той само се отбранява. След няколко остри атаки от българската скамейка се чува „Давай!” и след секунда германецът е в туш.

На полуфинал 26-годишният Станчев среща 36-годишния ветеран Лимбланд от Швеция. 3 секунди преди гонга, когато надеждата за победа вече се стопява, Лимбланд „прелита” над странджанското момче и е забит в туш.

Във финалната среща Станчев се изправя срещу непобедимия американец Дейвид Хоч. За малко мачове наистина важи терминът „здрава борба”, но този е от тях. Според правилника всеки от борците трябва да остане в партер 30 секунди, докато противникът му се опита да го тушира. Пръв в партер е българинът. Хоч го хваща в най-добрата си хватка „вълчи капан” и след секунди от носа на Никола вече тече кръв заради липса на кислород. „В този момент щях да се откажа”, споделя той по-късно. Но... съдиите бият гонга за лекарска почивка. И непобеденият Хоч застава в партер. Хватката, с която Станчев отвоюва 90% от победите си, е „Чарека”. Тя му носи успех и този път, като ударът в земята на 80-килограмовото тяло на американеца е толкова силен, че след обявяването на победата той остава неподвижен на тепиха.