Георги Георгиев – Дълга Мара, един от символите на столичния „Левски”. Бърз, борбен и забележително силен полузащитник. Двукратен шампион (1965 и 1968) и веднъж носител на Купата на България (1967). Има 125 мача с екипа на „сините” и 10 гола. Играе още в ЦСКА, „Дунав” (Русе) и т. н. След приключването на състезателната кариера заема различни длъжности във футбола, но от 7-8 години работи като охранител, макар че е вече на 74 години.
Член на клуб „Над 55” с почти 20-годишен стаж. Да му пожелаем поне още толкова!!!
- Георги, откъде дойде този прякор „Дълга Мара”, с който си толкова известен?
- Ами, от махалата. Ние живеехме в Гевгелийския квартал, зад Трета градска болница. Поляни и празни места за ритане по онова време, слава Богу, имаше много. Аз поначало си бях доста дългичък, та оттогава ми лепнаха този прякор. Не се сърдя, макар да бе от женски род. Тогава имахме един махленски тим „Ботев”, но скоро той премина към „Септември”. И аз потеглих във футбола като Дълга Мара.
- Ти не беше от най-меките играчи, въпреки прякора...
- Може да съм бил по-категоричен в двубоите, но никога груб. Всъщност футболът не е игра за балерини.
Е, правил съм фалове, но никога не съм репликирал съдията и не съм гонен от игра
Просто защото се чувствах силен, не се колебаех в двубоите. А що се отнася до дължината, Гунди беше с 3 см по-дълъг от мене. Аз бях 183, а той 186 сантиметра.
- А как стана, че акостира в „Левски”?
- Като войник ме взеха в Школата на ЦСКА и изиграх няколко мача с „червените”. Дори ако отидете в „Музея на спортната слава” на ЦСКА, можете да видите една групова снимка, на която надничам зад Кирчо Ракаров и Жоро Найденов. Когато приключих военната служба, ме поискаха от „Славия”, но аз вече бях дал дума на Христо Илиев – Патрата, който ме доведе в „Левски”. Спомням си, че когато дойдох при „сините”, отборът беше заминал на лагер на морето. Тогава Теко Абаджиев ме качи на старото си „Рено дофин” и за два дена ме закара до морето.
- Би ли си припомнил как се развиха нещата в „Левски”? Как успя да се наложиш в тази силна конкуренция?
- По онова време имахме много силен колектив и всички ми помагаха. Спомням си, че беше истинско удоволствие да играеш с Ването Георгиев (десен халф на „Левски” – бел. ред.), с Патрата и Сашо Костов. Аз играех с номер 6 (ляв полузащитник), с тях тримата образувахме чудесен четириъгълник. Пък и треньорът ни Любомир Ангелов – Старото ни окуражаваше. Веднъж той ни извика с Гунди, който беше с разпран джоб на ученическата куртка. Аз също не бях по-издокаран. Тогава Старото ни каза: „Момчета, искам да се снимам с вас, защото вие ще станете големи футболисти. И аз желая да се помни, че съм имал нещо общо с двамата”. Тези думи ни подействаха като допинг.
- Какво ти донесе футболът през годините?
- На първо място, любовта на хората. Ние не получавахме баснословните заплати на сегашните футболисти. Аз често полу на шега, полу на истина съм казвал: „Родил съм се късно за партизанин и рано за футболист!”. Отначало някои ми се смееха, но после започнаха да разбират.
Ние нямахме натъпканите джобове на сегашните, но можехме да ходим с открити чела по улицата
- А сега – какво е? Забравиха откъде произлизат и на кого дължат всичко. Трудно е да се разговаря с тях. Вирнали носовете до небето. Затова не им върви играта.
- Георги, имаш ли мъжка рожба, която да продължи по твоя път?
- За съжаление, нямам. Имах син, който почина на 6-годишна възраст. Но животът продължава.
Не може всеки футболист да има син футболист
Но все пак има и талантливи играчи, които ще вървят нагоре, без да сме кръвно свързани.
- И накрая, с какво се занимаваш сега? Как се справяш в тези трудни времена?
- Работя от 7-8 години като охранител. Не се оплаквам, здрав съм. Е, малко колената и глезените ме въртят, но няма как... На 74 години съм и пак работя, но с футбола се разделихме окончателно. Сега ставам само за зрител.
Е, Георги, желая ти всичко най-добро и още дълги години членство в нашия клуб „Над 55”.
Красимир ПЕТКОВ
Все още няма коментари