Ученикът от гимназията в планинското градче Михаил Гьонин вкарва красиви голове за националния тим, сребърен "олимпиец" е от Мексико - 68, вицешампион на страната с "Левски-Спартак", със "Спартак" София е носител на Купата на Съветската армия, майсторът на спорта е кавалер и на сребърен Орден на труда. Берковските момчета Ради Видов, Вальо Найденов, Валери Цветанов търкалят топката в някогашния железен "Ботев" Враца, Найденов достига до "Локо" София и ЦСКА, а Ради Видов от ЦСКА прави дебют и в национални футболни гарнитури. Вратарят на "Ком" Иван Зарков заминава експресно за Свищов и пази под вратарската рамка в "А" републиканската футболна група.
В уютно "капанче" на мраморния булевард в Берковица
срещам някои от едновремешните "звезди" на "Ком",
които въодушевяваха градчето с младежкия си плам и любовта към кръглата топка. Днес годините са ги притиснали оттук-оттам, но когато заговорят за техния футбол, спомените сякаш се леят от чашките като ромонлив балкански ручей. Да, чашката е пред някогашния таран Иван Григоров - Йохан, но навремето не е близвал и глътка, нито е пипвал цигара. Играе в Берковица и в Мездра, "Ком" и "Локомотив" Мездра са във втория ешелон на професионалния футбол и там трябва да си режимлия, за да препускаш по терена, както казва сръбският писател Синиша Павич: за футбола са нужни две неща - здрави дробове и ташаци... И Йохан става върл трезвеник, колегите го кръщават Лимонадения Джо (като един популярен филмов герой от нашето минало). Върви му на Иван Григоров на прозвища: в клас отнесеният учител по литература му дава името "Йохан" заради поета Христо Смирненски. Когато е в разцвета на силите, Йохан е централен нападател. След години в тогавашната зона "Мизия" се преквалифицира в централен защитник, но често тръгва мощно напред и след двойни подавания разтърсва мрежата, като сам решава някои мачове. Записва се в историята на берковския футбол и като треньор на мъжкия отбор.
Никола Кръстев чува името си комай само в секцията за избори, иначе от десетилетия всеки го нарича Бъджето. Навремето
бързоногият красавец замайваше с финтове и шутове противниковите голкипъри
Днес го измъквам набързо от компанията в "капанчето", за да отидем у тях и да извади от прашасалия албум една любопитна снимка. На нея с букет цветя в ръчичките си едно няколкогодишно момченце се "мъдри" пред батковците. Това храбро фенче на "Ком" е... бъдещата звезда на песенната естрада Орлин Горанов. Дано види тази непозната снимка наш Орлин и по-често да казва пред микрофоните и камерите, че е тръгнал някога от Берковица и баща му, литераторът проф. Сашо Горанов, е бил дори председател на футболната секция...
Таранът Йохан с капитанската лента
Иначе лакърдиите около берковската кръгла топка край нямат. През петдесетте години под връх Ком си спретнаха здрав тупаник домакините и гостите от "Ботев" Брусарци. Едно момче пострада много тежко, ударено по главата от кошницата на местен продавач на семки. Семкарят влезе в затвора, а партийният флагман "Работническо дело" порица специално случката.
Чешитът Съботай - между класния футбол и чашката
В Берковица уж за малко идва един фин футболист на "Славия" и "Локомотив" София, пък пие берковска водица и се жени. Йордан Митов, наричан Съботай, хвърля стотинка и я "лепи" на обувката си, а пасовете му са като "по конец". Колегите го обичат заради веселия нрав и брилянтната техника (само едно не прави никога: не стреля с глава!). Съботай все повече обиква обаче бутилката и сам си признава по-късно, че е провалил рано кариерата си.
Впрочем (бел. на редактора) Съботай впоследствие бе привлечен в “Ботев” Враца и направи бляскава кариера там. Вярно е, не тичаше много, но изпълняваше страхотни фалове и донесе много победи за отбора от града под Околчица. След всеки вкаран гол Съботай ритуално се изсекваше и обърсваше пръсти от гащетата си. Не се отказа от любовта си към чашката, но всички фенове го обичаха. Това между другото.
Кое е истина, кое легенда - никой не може да каже
Рано-рано излизат на разходка край Дунава във Видин берковчани, а треньорът им Григор Петков се мотае по центъра. Среща го прочутият Гацо Стоянов, старшия на "Бдин", с който трябва да играе "Ком". Гацо се закача: "Бе къде ти е четата, защо не събираш момчетата?". Гришата отвръща нехайно: "Че аз ако взема да ги събирам и заради вас..." Следват "цветисти" думи от армейското величие, а Григор Петков нахъсва берковчани в съблекалнята. И изкопават чимовете до 89-ата минута, когато дамаджана с гъмза подмамва рефера да даде дузпа за Гацо...
Участникът в "Б" РФГ "Ком" Берковица с треньора си змс Димитър Якимов (вдясно) на стадиона във Враца
Това за дамаджаната не знам дали е вярно, както и това, че берковски футболист изтъргувал мач срещу една крава. Дали пък е вярно, че в мач на стадион "Ивайло" берковчани като "полегнала Тодора" дават на "Етър" да мушне пет гола, а в замяна великотърновци три пъти като подкупни пазачи пускат нападател на "Ком" да направи голове, за да стане голмайстор на групата?
Такива ми ти приказки пишем в "капанчето" на мраморния булевард. Кое е вярно, кое не, но все ме развеселява оная приказка за "хич да не е, пак така е..."
Все още няма коментари