Пловдивският валяк, който смая бразилците  

Eдно от най-големите и емблематични имена в пловдивския и роден футбол e Тодор Диев. Роден е на 28 януари 1934 г., отиде си от този свят през 1995 г. За футбола го открива един от най-големите ни треньори - Костадин Мутафов-Кочо. Диев е юноша на „Спартак” (Пд), за който е изиграл 279 мача и е вкарал 133 гола в „А“ група. Фланелката на столичния „Спартак” по време на военната си служба Диев облича 29 пъти и отбелязва 13 попадения. За България има 55 участия с 16 гола. Два пъти е голмайстор на „А“ група. Неговата пробивна сила, неудържимост и страхотни завършващи удари изправяха косите на всеки един вратар. Неслучайно се казваше, че без Тодор Диев няма „Спартак”. До появяването му в представителния тим на „синьо-белите“, спартаклии се подвизават в „Б“ група. От 1950 г. Диев вече е титуляр в „А“ група.

До 1953 г. е в националния младежки отбор на България, в който изиграва 16 мача за 2 години. Първият му гол в „А“ група е срещу най-силния по онова време тим - ЦДНА. Диев е с основна заслуга за бронзовия ни медал от Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. Тогава в мач за 3-то място бием Индия с 3:1 с два негови гола и един на Димитър Миланов. Великият пловдивчанин бе част и от знаменателния мач в Милано с Франция през декември 1961 г. Тогава победата над „петлите“ доведе до първото ни участие на световно първенство, а Диев прави отличен мач. За съжаление, контузия в мача срещу Белгия през 1965 г. слага край на кариерата му в националния отбор.

Космическа за времето си сума от 120 000 долара предлага ръководството на „Ботафого“ на Тодор Диев, за да облече фланелката на бразилския гранд през 1958 г. Тогава националният ни тим е на турнир в южноамериканската страна за два приятелски мача с кариоките, които се готвят за световното в Швеция същата година. В първата контрола, дошла след недостатъчна аклиматизация на нашите, те губят с 4:0 на митичния „Маракана“ пред 140 000 зрители. 4 дни по-късно над 70 000 души на стадион „Морумби“ в Сао Пауло буквално онемяват от вихрените пробиви на Диев по крилото, които правят за смях местния любимец Нилтон Сантос. В 28-ата минута пловдивчанинът развинтва Сантос и с мощен шут праща топката в горния десен ъгъл на Жилмар, а публиката гръмва от аплодисменти. Специалистите оценяват българския нападател с 9 по десетобалната система. След мача шефовете на „Ботафого“ предлагат на Диев въпросната сума, но той интелигентно се измъква, като обяснява, че личният му бизнес не му позволява да отсъства от Пловдив. Истината е, че българската делегация, която гъмжи от агенти на ДС, категорично отказва дори да преговаря с бразилците.

Големият майстор е всеобщ любимец на феновете в България не само заради футболните си умения, а и заради голямата си душа. В Пловдив е известен с пословичната си доброта и всеотдайност. Феновете го наричат Бате Тошо, за съотборниците си е Дорчо. Паметен за привържениците на „Спартак” ще остане юни 1963 г., когато „гладиаторите“ спечелват шампионската титла на България. Цялата улица „Иван Вазов“ чак до площада гъмжи от народ, футболистите са понесени на ръце чак до кметството. Диев е безспорната звезда на тима, в който играят и такива майстори като Иван Манолов, Атанас Манолов, Христо Дишков, Божидар Митков, Михаил Душев, Цоньо Стойнов, Иван Барбов, Георги Статев, Иван Иванов и др.

Тодор Диев е с основна заслуга за възраждането на „Спартак” през 1994 г. и той става първият председател на фен клуба, но на 4 януари 1995 г. двоен масивен инфаркт прекъсва земния живот на големия футболист. Сега фен клубът и стадионът носят името на легендарния нападател.