Пламен Гетов герой в психовойна

Героят от световното първенство в САЩ през 1994 г. Йордан Лечков отписа националния ни отбор от участие на финалите в Русия след две години. Но преди Лече дори да си мечтае да облече фланелката на „лъвовете”, те са фактор в европейския футбол. А през 1985 г. се стараят да се класират за „Мексико’86”.

Един от мачовете е срещу състава на съседна Югославия, в който трябва да се постигне победа. Пролетта в България е стресираща, в ход е възродителния процес. Пламен Гетов е във вихъра си. Маестрото на „Спартак” (Плевен) на два пъти пронизва мрежата на гостите и така България печели с 2:1. Този двубой с югославяните обаче остава в историята и с епизодите около него. В началото на март 1985 г. България е разтърсена от няколко атентата - във влака, който се движи от Бургас за София, е поставена бомба с часовников механизъм. Взривът настъпва на гара Буново в 21:31 часа на 9 март, вследствие на което загиват 7 души, а 9 са тежко ранени. Същия ден избухва и друга бомба - тя е поставена в сладкарницата на хотел „Сливен”. Тези терористични актове карат службите да са в повишена готовност.

От българска страна втълпяват на колегите си от Югославия, че може да се стигне до някакви ексцесии и по време на световната квалификация. От Белград взимат мерки за своята сигурност. „Плавите” пристигат за мача час и половина преди първия съдийски сигнал. Няма нощувка, няма пресконференция, няма тренировка. Югославяните идват от Белград направо по анцузи. Паспортите им са проверени на пистата на аерогара „София”, а оттам футболистите са натоварени директно на автобус, който ги закарва направо на „Васил Левски”. Рейсът е придружаван от стабилна верига от коли на Народна милиция. На стадиона мерките не са по-различни. 60 000 зрители се изсипват, за да видят решителната крачка на тима на Иван Вуцов към финалите в Мексико.

Преди това Вуцов и момчетата му са си „подложили” за класирането не срещу кого да е, а срещу европейския шампион Франция. Мишел Платини и съотборниците му са пометени насред „Васил Левски”. Капитанът на България Георги Димитров - Джеки и Наско Сираков пронизват след корнери вратаря Жоел Батс, а след мача Вуцата изрича една от култовите си фрази: „В София петли не пеят”.