Изгнаник наказва „Рома” в Русе

На 1 октомври 1975 г. Мохамед Али и Фрейзър играят за световната титла по бокс в тежка категория, в мача, паметен като „Трилърът в Манила”, и който светът помни и до днес. Същата дата е паметна и в Русе, защото точно същата вечер „Дунав” сразява „Рома” с 1:0, а по трибуните на местния стадион и карфица няма къде да падне. Капацитетът на съоръжението тогава е за 22 000 зрители, а според очевидци присъстват поне 30 000.

Край Дунав се играе реванш от 1/32-финалите в турнира на УЕФА. Всъщност това е първото и последно участие на русенския тим в евротурнири. В първия мач недалеч от Колизеума българите са загубили 0:2. В състава на „вълците” от онова време личат имената на Мануел Пелегрини, Франко Кордова и куп други звезди. Рим не е гостоприемен за „Дунав” и с два бързи гола домакините повеждат, но нашите устискват, без да допуснат повече попадения. От състава на русенци по-късно най-известен става халфът Александър Манолов, който след това играе успешно в „Левски”.

При това съотношение на силите идва и реваншът. Италианците нямат вяра на русенските хотели и се настаняват в Букурещ, откъдето пътуват за мача. През първото полувреме домакините натискат сериозно, но гол пада чак в 63-тата минута. Влезлият като резерва Тодор Иванов вкарва за 1:0 и хвърля в екстаз русенската публика. Иван Въжаров изпълнява фаул, копва топката над стената, а Тодор Иванов прехвърля с глава излезлия да го пресрещне вратар на „Рома”.

Същият този Тошко Иванов има прелюбопитна история. Преди да се превърне в герой за „Дунав” срещу италианския гранд, Иванов въобще не трябва да бъде част от отбора от Русе. След края на сезон 1974/75 футболистът напуска „Дунав”, тъй като треньорът не го иска. Тошко Иванов заминава за Разград, откъдето е съпругата му, и е напът да заиграе в „Лудогорец”, подвизаващ се в аматьорските групи. Играчът обаче има жестоки семейни проблеми, съпругата му започва да го съди заради издръжка на детето, която той не плаща известно време. Властите го търсят на адреса в Русе, но не го намират. Залавят го в Разград, където Тодор Иванов вече се е преместил. Футболистът прекарва няколко дни в ареста и излиза десетина дни преди паметния мач. Точно по това време русенският тим изпитва нужда от играчи заради контузии.

Треньорът Малинов променя решението си и връща „на пожар” Тодор Иванов, който пропуска първия двубой в Рим. По това време нападателят се разправя в Разград с милицията и жена си. След като е освободен от ареста, се връща в „Дунав” и е на линия за реванша с „Рома”. И отбелязва историческото попадение за победата с 1:0.
После обаче отново е забравен за футбола и рита повече за удоволствие, като се издържа с професията на строител.