Чугуна първи класира България на световни финали

Георги Пачеджиев (Чугуна)- легендарно име в историята на българския футбол. Футболист, треньор, футболен човек, отдаден изцяло на любимата игра. На 1 март т. г. се навършиха 100 години от рождението на тази изключителна личност, под чието ръководство България се класира за първи път на световни финали (1962-ра в Чили) и постави началото на седем почти поредни знаменити участия на такива най-високи форуми. 

Освен това Чугуна е 

откривател на такива неповторими футболни таланти като Георги Аспарухов - Гунди, Добромир Жечев - Бобата, Георги Соколов - Соколето... 

Футболната му кариера е белязана от 1932-ра до 1953-та със забележителни участия като нападател в софийските “Спортклуб”, АС 23, “Чавдар”, “Левски” и “Славия”. Става шампион на България през 1935-а със “Спортклуб” и през 1947-а и 1949-а г. с “Левски”, носител на Купата на страната през 1941-ва с АС 23, през 1949 с “Левски” и през 1952 г. със “Славия”. Голмайстор през 1939 г. с 14 гола за АС 23. 

За българския национален отбор дебютира на 20 октомври 1935 г. срещу Германия (2:4). На 7 ноември 1937 г. България печели първата си точка в квалификации за Световно първенство по футбол, като завършва наравно със световния вицешампион Чехословакия на наш терен - 1:1, а автор на гола за България е Георги Пачеджиев. Има 10 мача и 2 гола за "А" националния отбор и 2 мача за "Б" националния отбор в периода 1935-1950 година. 

Бърз, техничен и изключително жилав и издръжлив, заради което е известен с прякора "Чугуна". За Левски има 37 шампионатни мача с 13 гола, 9 мача и 4 гола за Купата на страната, 12 международни срещи с 2 гола.

От 1956-а до 1959-а г. е треньор на "Левски", с който е носител на Купата през 1956, 1957 и 1959 г., на “Поморие” и на “Черноморец” от 1966 до 1968 г. Има 21 мача начело на националния отбор. Има и 4 мача начело на "Б" националния отбор. Треньор на кипърския “Омония”, с който става шампион през 1966 г. Безспорно Чугуна е сред най-заслужилите футболни хора в историята на българския футбол. Допреди десетина години (април 2005-а) той беше в отлична кондиция, като близо 90-годишен, не пропускаше голямо събитие в живота на любимия му “Левски”. 

За Чугуна с възхищение и любов си спомня едно от неговите големи открития - Добромир Жечев, който след това игра още три пъти на световни финали.

- Боба, спомняш ли си как те извика Чугуна в националния отбор?

- Никога няма да го забравя. През 1961-ва аз бях в “Спартак” (София) - едва 19-годишен, начинаещ футболист, от отбор, който играеше ту в “А”, ту в “Б” група. Чугуна дойде при нас като методист и ме хареса, въпреки че не играех в елитната Първа дивизия. Заедно с моя съотборник Тони Китов той ни покани в националния отбор, като Тони беше по-възрастен и по-опитен, а 
аз още имах жълто около устата. И въпреки това Чугуна ме взе в националния отбор и аз, струва ми се, доказах, че не е сгрешил.

- А що за човек и треньор беше Пачеджиев?

- Като човек изключително коректен, внимателен и разсъдлив. А като треньор - перфекционист! Държеше изключително много на дисциплината - на терена и извън него. Беше много, много взискателен и не правеше отстъпки. Като професионалист притежаваше око за доброто у своите играчи. За него животът беше само футбол. Само футбол и нищо друго!

- Според теб как Пачеджиев успя да класира отбора за първи път в историята на българския футбол на световни финали?

- Ами, на първо място, като направи една печеливша селекция от опитни футболисти и млади, изгряващи таланти. До Иван Колев и Тодор Диев например се появихме и израснахме под грижите на Чугуна, Гунди, Соколето, моя милост и още редица други. Навярно малцина си спомнят, че Чугуна откри за големия футбол и Гунди. През 1961-ва той първи го повика в националния отбор - тогава Гунди дебютира в първия тим. Това беше същата година срещу Австрия. 

- Боба, защо от близо 20 години не можем да се класираме за финалите на голямо първенство? По-лош ли е футболният материал сега? По-добри футболисти ли бяхте тогава?

- Дали бяхме по-добри футболисти? Виж, това не мога да кажа. Но със сигурност бяхме много, много по-всеотдайни. 

По наше време нямаше тази бясна надпревара за пари, за коли, за апартаменти.  Нямаше електронни игри и денонощни програми на телевизията. За нас имаше само футбол - футбол играехме и с футбола единствено живеехме. Чугуна беше най-добрият пример за това. Макар да беше по-възрастен и по-начетен, разговаряше с нас единствено за футбол, стремеше се да ни обогатява професионално, да ни подпомага и да ни доизгражда ежедневно.

- Чугуна е работил много успешно и в Кипър, където през 1966-а с “Омония” става шампион. Спомняш ли си тази подробност?

- Разбира се! В Кипър го тачеха като бог! Той беше първият български специалист, който донесе футбола в тази държава. По неговия път тръгнаха после многобройните посланици на великата игра от България.

- Боба, вярваш ли, че някога пак ще имаме футболни хора като Георги Пачеджиев?

- Не ще и дума! Та аз неслучайно, въпреки че наближавам вече 74 години, продължавам да се боря за тази кауза. Посветил съм се на селекционерската работа в школата “Левски - Раковски” и не смятам скоро да се отказвам. В това отношение имам светлия пример на Чугуна, който до 90-ата си годишнина бе запазил футболния си дух.