Една от легендите на българския баскетбол Атанас Голомеев-Змея неотдавна навърши 70 години. Той записа в историята на играта у нас не едно и две постижения, които са повод за гордост.
Бившият център на „Левски” е участвал на пет европейски първенства, в които България е в Топ 8 на Стария континент в периода от 1969 до 1977 г. На шампионатите в Испания през 1973 г. и в бивша Югославия през 1975 г. реализира общо 316 точки, което го превръща в топстрелец в Европа. Попада в Идеалния тим на четири европейски първенства – през 1971, 1973, 1975 и 1977 г.
През 1991 г. ФИБА го обяви сред 50-те най-добри баскетболисти в историята. Името Атанас Голомеев е там наред с тези на Владе Дивац, Дражен Петрович, Радивой Корач, Дино Раджа, Александър Белов, Сергей Белов, Арвидас Сабонис, Александър Волков, Никос Галис и други.
В клубната си кариера Голомеев има 8 титли на България (1970, 1971, 1972, 1973, 1978, 1979, 1981 и 1982) и 4 пъти е носител на Купата на България (1976, 1979, 1982 и 1983).
Голомеев е роден във Велинград и има над 400 международни мача. Играе баскетбол от 1963 до 1986 г. в „Академик” (София), ЦСКА, „Адана”, „Макгийл” и „Левски Спартак”. Искат го обаче и „Ню Йорк” в НБА, и „Барселона”, но политическата ситуация в България не позволява това да се случи.
„Халал му вяра на този, който го е кръстил Змея. Отиваше му и на играта, и на самочувствието. Извие се под ринга, финт наляво, финт надясно и мрежичката затрепери под удара на топката. Всъщност кошът му беше като закачен на въдичка. Дръпне я и - хоп, две точки, и „чадърите“ си носеше под мишница. Встъпваше с тях в мачовете, както излетникът потегля към плажа. Където Голомеев – там и победата. Отборите се караха за него.
Непримирим към загубите, презрителен към посредственото. Колоритен, личност!“, пише за него журналистката Надежда Богданова.
„Дал съм двайсет и повече години от живота си за баскетбола, най-хубавите ми години. Всичко обаче се обърна с главата надолу, самата система се промени, опорочи се – каза в интервю преди време легендарният играч. - Да погледнем поста президент на дадена федерация, не говоря за баскетбола, а като цяло. Сега тези хора са платени, на заплата са. Това е недопустимо. Преди години баскетболът беше академичен спорт, практикуваха го лекари, инженери, журналисти. Сега това го няма, още в началото на демокрацията балонът се спука. Гледаме Америка. Ама знаете ли, там те сочат с пръст, ако не си минал през колеж. Присмиват ти се. И затова имат успехи. Говорим за легенди. В България от години няма легенди. Сега много бързо ги направиха легенди, изиграят 50-60 мача и са легенди. А легенда се става с по 400-500 мача и 15 години в един клуб, принос за националния отбор”, коментира ситуацията в спорта ни Голомеев.
Той се запалва по баскетбола по време на Универсиадата в София през 1961 г. „Ходех да гледам мачовете. Иначе в залата ме вкара Венци Янев, видя ме в двора на 22-ро училище и ме попита искам ли да тренирам. По наше време нямаше много деца, които се шляят и не тренират нищо. Благодарен съм на спорта”, казва той.
„Тъй като тогава нямаше маратонки, татко ми направи един калъп в Плевен, а после си поръчвах обувки на гара Искър. Носех 49-и номер, затова имах проблеми с намирането на обувки. Белята беше, че тези гуменки от гара "Искър" бяха с много тънка подметка, отиваха за нула време. Получих първите си кецове "Конвърс" шест-седем години след като играех баскетбол. Преди това един италианец, мой приятел, ми даде два чифта. Немотия”, спомня си първите години в спорта легендарният играч.
На въпрос от ЦСКА ли е, или от "Левски", тъй като е играл и за двата отбора, отговаря: „От "Академик"! Нямахме конкуренция няколко години. Станахме четири пъти поред шампион, нямаше кой да ни спре. Имаше прекрасни играчи - Гецата и Буби Панови, Темелаки Димитров, Стефан Филипов, Славей Райчев, Димитър Сахаников. В ЦСКА играх две години, докато бях войник”.
Куриозен е начинът, по който Голомеев влиза в казармата. „Шефът на МВР Солаков ни обеща, че ще има спортна школа, в която да отбием военната си служба – разказва баскетболната знаменитост. - Междувременно обаче пристигна повиквателна за казармата, на 15 септември трябваше да влизам с останалите момчета от набора. Аз обаче не се явих. Арестуваха ме в ложата на "Народна армия", гледах мач на ЦСКА. Оттам - айде в поделението, изкъпаха ме, остригаха ме и така влязох войник. Забави се самото стартиране на въпросната школа, ние бяхме първите, които трябваше да влезем в нея, но нещо не се получи. Спомням си, че тогава имаше разправия между Солаков и Здравко Георгиев, който по това време беше заместник-министър на отбраната. Не успяха да ме прехвърлят в школата, останах в ЦСКА. Три месеца не играх, носех чинии в столовата, всеки ден давах наряд. Още на първата година обаче станах шампион с ЦСКА. Станах старшина. На практика само няколко месеца съм карал казарма, после ни пуснаха по домовете, не съм служил”.
Атанас Голомеев не помни кой му е измислил прякора Змея. „Заради високия ми ръст трябваше да поддържам сериозно тегло. На ден имахме по две или даже три тренировки, изгарях по около 5-6 хиляди калории. Което означава, че съм се хранел повече от добре. Омитах всичко от масата. Времената бяха такива, че не намирах махана на яденето, какво да му се мръщя. Нямаше кой знае какво разнообразие, но поне беше чисто и здравословно. Сиренето беше един вид, ама сирене, кашкавалът и месото - също. Сега вкарват някакви стандарти, които навремето не съществуваха. Просто храната не се нуждаеше от стандарт, беше достатъчно качествена. Затова и бяхме по-здрави, нямаше толкова болести. Змея ми викаха и заради начина ми на игра, много ги мачках”, смее се баскетболната звезда.
Бившият център на „Левски” е участвал на пет европейски първенства, в които България е в Топ 8 на Стария континент в периода от 1969 до 1977 г. На шампионатите в Испания през 1973 г. и в бивша Югославия през 1975 г. реализира общо 316 точки, което го превръща в топстрелец в Европа. Попада в Идеалния тим на четири европейски първенства – през 1971, 1973, 1975 и 1977 г.
През 1991 г. ФИБА го обяви сред 50-те най-добри баскетболисти в историята. Името Атанас Голомеев е там наред с тези на Владе Дивац, Дражен Петрович, Радивой Корач, Дино Раджа, Александър Белов, Сергей Белов, Арвидас Сабонис, Александър Волков, Никос Галис и други.
В клубната си кариера Голомеев има 8 титли на България (1970, 1971, 1972, 1973, 1978, 1979, 1981 и 1982) и 4 пъти е носител на Купата на България (1976, 1979, 1982 и 1983).
Голомеев е роден във Велинград и има над 400 международни мача. Играе баскетбол от 1963 до 1986 г. в „Академик” (София), ЦСКА, „Адана”, „Макгийл” и „Левски Спартак”. Искат го обаче и „Ню Йорк” в НБА, и „Барселона”, но политическата ситуация в България не позволява това да се случи.
„Халал му вяра на този, който го е кръстил Змея. Отиваше му и на играта, и на самочувствието. Извие се под ринга, финт наляво, финт надясно и мрежичката затрепери под удара на топката. Всъщност кошът му беше като закачен на въдичка. Дръпне я и - хоп, две точки, и „чадърите“ си носеше под мишница. Встъпваше с тях в мачовете, както излетникът потегля към плажа. Където Голомеев – там и победата. Отборите се караха за него.
Непримирим към загубите, презрителен към посредственото. Колоритен, личност!“, пише за него журналистката Надежда Богданова.
„Дал съм двайсет и повече години от живота си за баскетбола, най-хубавите ми години. Всичко обаче се обърна с главата надолу, самата система се промени, опорочи се – каза в интервю преди време легендарният играч. - Да погледнем поста президент на дадена федерация, не говоря за баскетбола, а като цяло. Сега тези хора са платени, на заплата са. Това е недопустимо. Преди години баскетболът беше академичен спорт, практикуваха го лекари, инженери, журналисти. Сега това го няма, още в началото на демокрацията балонът се спука. Гледаме Америка. Ама знаете ли, там те сочат с пръст, ако не си минал през колеж. Присмиват ти се. И затова имат успехи. Говорим за легенди. В България от години няма легенди. Сега много бързо ги направиха легенди, изиграят 50-60 мача и са легенди. А легенда се става с по 400-500 мача и 15 години в един клуб, принос за националния отбор”, коментира ситуацията в спорта ни Голомеев.
Той се запалва по баскетбола по време на Универсиадата в София през 1961 г. „Ходех да гледам мачовете. Иначе в залата ме вкара Венци Янев, видя ме в двора на 22-ро училище и ме попита искам ли да тренирам. По наше време нямаше много деца, които се шляят и не тренират нищо. Благодарен съм на спорта”, казва той.
„Тъй като тогава нямаше маратонки, татко ми направи един калъп в Плевен, а после си поръчвах обувки на гара Искър. Носех 49-и номер, затова имах проблеми с намирането на обувки. Белята беше, че тези гуменки от гара "Искър" бяха с много тънка подметка, отиваха за нула време. Получих първите си кецове "Конвърс" шест-седем години след като играех баскетбол. Преди това един италианец, мой приятел, ми даде два чифта. Немотия”, спомня си първите години в спорта легендарният играч.
На въпрос от ЦСКА ли е, или от "Левски", тъй като е играл и за двата отбора, отговаря: „От "Академик"! Нямахме конкуренция няколко години. Станахме четири пъти поред шампион, нямаше кой да ни спре. Имаше прекрасни играчи - Гецата и Буби Панови, Темелаки Димитров, Стефан Филипов, Славей Райчев, Димитър Сахаников. В ЦСКА играх две години, докато бях войник”.
Куриозен е начинът, по който Голомеев влиза в казармата. „Шефът на МВР Солаков ни обеща, че ще има спортна школа, в която да отбием военната си служба – разказва баскетболната знаменитост. - Междувременно обаче пристигна повиквателна за казармата, на 15 септември трябваше да влизам с останалите момчета от набора. Аз обаче не се явих. Арестуваха ме в ложата на "Народна армия", гледах мач на ЦСКА. Оттам - айде в поделението, изкъпаха ме, остригаха ме и така влязох войник. Забави се самото стартиране на въпросната школа, ние бяхме първите, които трябваше да влезем в нея, но нещо не се получи. Спомням си, че тогава имаше разправия между Солаков и Здравко Георгиев, който по това време беше заместник-министър на отбраната. Не успяха да ме прехвърлят в школата, останах в ЦСКА. Три месеца не играх, носех чинии в столовата, всеки ден давах наряд. Още на първата година обаче станах шампион с ЦСКА. Станах старшина. На практика само няколко месеца съм карал казарма, после ни пуснаха по домовете, не съм служил”.
Атанас Голомеев не помни кой му е измислил прякора Змея. „Заради високия ми ръст трябваше да поддържам сериозно тегло. На ден имахме по две или даже три тренировки, изгарях по около 5-6 хиляди калории. Което означава, че съм се хранел повече от добре. Омитах всичко от масата. Времената бяха такива, че не намирах махана на яденето, какво да му се мръщя. Нямаше кой знае какво разнообразие, но поне беше чисто и здравословно. Сиренето беше един вид, ама сирене, кашкавалът и месото - също. Сега вкарват някакви стандарти, които навремето не съществуваха. Просто храната не се нуждаеше от стандарт, беше достатъчно качествена. Затова и бяхме по-здрави, нямаше толкова болести. Змея ми викаха и заради начина ми на игра, много ги мачках”, смее се баскетболната звезда.
Все още няма коментари