Така пътят на малкия Йохан е предопределен. Детството му преминава на улицата, по-късно започва да играе в юношеския отбор на “Аякс”. Дебютира в холандското първенство на 15 ноември 1964 г., когато “Аякс“ губи от ФК “Гронинген“ с 1:3, а Кройф отбелязва гола за “Аякс“. 19 години и 6 месеца по-късно, на 13 май 1984 г., играе последния си мач срещу ФК “Цволе“ с екипа на “Фейенорд“ и отново отбелязва гол. Има общо 520 мача в клубната си кариера, в които бележи 291 гола. Отказва да участва на Световното първенство през 1978-а в Аржентина, когато Холандия става сребърен медалист. Играе обикновено с номер 14. Трикратен носител на “Златна топка“ - 1971, 1973 и 1974 г. Обявен за най-добър футболист на Световните финали във ФРГ през 1974-та. Като треньор през 1987-а с “Аякс“ печели Купата на националните купи, а с “Барселона“ печели 4 поредни шампионски титли (1991 - 1994) и Шампионската лига през 1992-ра, когато в отбора му се подвизава българската звезда Христо Стоичков. Почива на 24 март 2016-а в Барселона.За Кройф разказва единственият българин, играл в един отбор с него - бившият български национал Андрей Желязков.
- Андрей, спомняш ли си кога за пръв път срещна Кройф и как?
- Как да не помня! Този ден никога няма да забравя. Беше началото на април 1976-а. “Барселона” гостуваше в София на “Левски” за мач от турнира за Купата на националните купи, а аз бях футболист на “Славия”. Не мога да си спомня по какъв начин научих, но разбрах, че “Барса” ще тренира на терена на едно от столичните училища - в крайните квартали на столицата. След тренировка, дори без да си взема душ, се озовах на място и успях да видя от 3-4 метра моя идол, което ме направи безкрайно щастлив. Никога не бях мислил, че мога да го видя толкова отблизо. Съдбата обаче се оказа благосклонна към мен. По-късно изпитах още по-голямото щастие да играя в един отбор с този велик футболист и човек.
- Как стана така, че попадна в един отбор с Кройф?
- Когато ми съобщиха, че съм одобрен за “Фейенорд”, не повярвах на ушите си. Вече знаех, че в отбора ще се включи и Кройф, който предния сезон (1982-1983) беше спечелил шампионата и Купата на Холандия с “Аякс”. На мен се падна великото щастие да повторя това постижение през сезон 1983-1984 г. с Кройф в състава на “Фейенорд”.
- Андрей, играл си един цял сезон с Кройф. Какво запомни от това време?- Това беше една сбъдната мечта.
Да играеш в един тим с маестро, който предвижда с 2-3 хода напред развитието на играта!
Да застанеш рамо до рамо с един истински мъдър играч и човек! Всичко това трудно може да се опише.
- Какъв беше Кройф, как се отнасяше с по-младите играчи?
- Като с равни! Той притежаваше умението да очарова и ръководи цял един отбор. Неслучайно под негово ръководство израснаха в школата на “Аякс” и “Фейенорд” такива грандиозни таланти като Марко ван Бастен, Франк Рийкард и Рууд Гулит. Самият Кройф ги откри и ги подари на света. Както направи по-късно и с Христо Стоичков.
- А как по-точно стана работата с Ицо?
- Към края на 1989-а Кройф ми се обади по телефона, за да ме попита какво зная за ЦСКА - предстоеше мач на “Барса” с нашите армейци в евротурнирите. Отговорих му, че най-опасен е един младеж с номер 8 - Христо Стоичков. След първия мач между “Барса” и ЦСКА Кройф ми се обади и каза: “Прав беше, Жели (така ме наричаха тогава във “Фейенорд”). Този младеж е не само опасен, от него ще излезе голяма звезда”.
Така Стоичков бе открит за световния футбол
- Много се говори за чепатия характер на Кройф. Той и с Ицо имаше някакви пререкания. Кройф държеше ли да се ползва с някакви привилегии, да има винаги последната дума?
- Макар и с твърд характер, Кройф беше много скромен. Известна е слабостта му към цигарите. Във “Фейенорд” той дори имаше право да пуши в съблекалнята - той единствен. Никога обаче не го видях да запали пред нас. Преди мач, на полувремето или след края на мача отиваше в тоалетната, дръпваше два-три пъти и ни повеждаше напред. За себе си обичаше да казва: “Имам две слабости. Едната е футболът, другата е пушенето. Първата ми даде живот, втората ще ми го отнеме”! И точно така стана!
- А с какво Кройф се отличаваше от останалите? Какво го правеше толкова велик?
- Той самият казваше, че всичко му идва отвътре. “Повярвай ми, Жели, казваше той.
Футболът не се учи. Той сам те спохожда
Всичко, което знам и мога, съм го усвоил на улицата и на игрището. Инак, трябва да има училища за футболисти и който завърши, става голям. Само че не е така!”.
- И като треньор ли се ръководеше от вътрешната си нагласа?
- Да, футболът за него беше изкуство. Откъдето минеше, оставяше дълбоки, плодотворни следи. Ето, след сезона, когато играхме заедно, той отиде в “Аякс” и отново ги направи шампиони. А какво да кажем за титлите му с “Барса”. Той постави основите на това, което е днес каталунският тим. Много се говори и пише, че Кройф е футболистът на 20-и век. Аз бих добавил - и треньорът.
- Кога за последно се видяхте и чухте с Кройф?
- Видяхме се за последно, когато Кройф през 1999 г. беше в София за бенефиса на Ицо (отказването от националния отбор). След това се чувахме често. Спомням си, че му изпратих SMS, като научих за диагностицирането му с коварната болест. Ползвам се от възможността да изразя още веднъж моите съболезнования за ненавременната му кончина. Твърдо съм убеден, че Кройф ще остане във футбола, защото - просто е незабравим.
