10 гола бележат „лъвовете” срещу Гана

През 1968 г. България записва най-голямата си победа във футбола. "Лъвовете" громят с 10:0 състава на Гана в проверка преди началото на Олимпийските игри в Мексико Сити. За десетилетия напред това остава най-изразителният успех на нашите. А българите дори не си дават много зор срещу африканците. 

С четири гола във вратата на Гана се отчита легендарният реализатор на „Локомотив” (Пд) Георги Василев. Освен него мрежата опъват още Петър Жеков (2), Аспарух Никодимов, Евгени Янчовски, Михаил Гьонин и Атанас Михайлов. Начело на олимпийския отбор е Георги Берков. По фланга действа Цветан Веселинов. В хода на мача на мястото на Меци влиза Гочо Василев. В средата на терена са Паро Никодимов и Ивайло Георгиев. На вратата е Стоян Йорданов, а защитата е изградена от Иван Зафиров - Копата, Георги Христакиев - Хери Смъртта, Кирил Станков и Милко Гайдарски - Пилето. 

Двубоят с Гана се играе на "Естадио Ноу Камп" в Леон, щата Гуанахуато в Мексико. Горещината е такава, че играчите на Берков често разиграват на ходом. "Не очаквахме, че в Мексико ни чака чак такава жега. Мачът се игра в началото на октомври. Беше около 38 градуса. Много неприятно време. Бихме с 10:0, но можехме да бием с поне още 5 гола отгоре. Не си давахме обаче зор. Беше много топло, а и все пак това беше една контролна среща. Бяхме с класи над момчетата от Гана", спомня си капитанът Петър Жеков. 
Само за сравнение, националният ни тим за последно участва на европейско първенство в Португалия през 2004 г., всъщност това е и второто ни участие. А тимът на Гана през миналата година игра на финал за Купата на африканските нации срещу Кот д’Ивоар и загуби с 0:1. Две години по-рано ганайците бяха полуфиналисти, година преди това – също. Общо взето, от десетки години са фактор във футбола на Черния континент.

Две седмици след „десетката” срещу африканците България влиза в олимпийските битки. Накрая сме посечени от съдийска секира. Отново даваме думата на Жеката: „Победихме домакините на полуфинала. Бяха като умрели. За златото трябваше да играем с Унгария. По регламент при равенство във финалния мач се даваха златни медали и на двата тима. Унгарците ни предложиха: „Хайде да направим един равен и да няма сърдити”. Да, но с Берков ни викнаха в една стая. Него - като треньор на отбора, мен - като капитан. Звъняха от България. Партийците бяха дали заповед да не влизаме в договорка с унгарците. От София ни казаха директно: „Честито ви сребро! Искаме и злато. Играйте”. 

Злато обаче няма. Прибира ни го мексиканският рефер Диего де Лео, който целенасочено свири против българите на финала (1:4). Нашите се прибират със сребърни медали, а това е последното ни футболно участие на олимпиада.