Животът в НРБ или за „имането през социализма“

Да си спомним как „добре“ си живеехме по времето на социализма, към който мнозина още изпитват носталгия.

- Цял народ тънеше в блажено невежество, докато партийците си тъпчеха западните сметки и бяха по-капиталисти от капиталистите– Нямаше богати и бедни. Всички бяха еднакво бедни.

– Найлоновите пликове се перяха и простираха.

– Уиски се вземаше или за Нова година, или на петилетка. Празната му бутилка задължително се пазеше на видно място в холната секция дълго време след като е изпито, а след това се ползваше за съхранение на ракия. Беше гордост да сервираш ракия от бутилка червено „Джони“ например.

– Във витринката в хола задължително се държаха на показ и кристалните сервизи – само за гости!

– Десетки хиляди семейства бяха с еднаква спалня и холна секция, придобита с огромно дебнене в мебелния магазин, за да се доредиш…

– Вносен алкохол можеше да се купи само от „Кореком“, или пък някой шофьор на ТИР да го донесе през граница.

. Празните вече кутии от цигари също се пазеха, а мнозина си правеха „робот“ от „Малборо“ или от „Кент“.– Пазеха се и опаковките и станиолите от шоколади като символ на изживян лукс.

– Вносните сапуни и шампоани задължително се държаха в гардеробите поне един месец като ароматизатор.

– Често срещана гледка беше наредени празни флакони от дезодоранти и празни шишенца от парфюми да стоят на видно място. В някои домакинства и до ден днешен още си ги има тия неща, някои хора са застинали в онова време.

– Маслините бяха като диамантите, а „екзотичните“ стоки се изкупуваха месец по-рано с връзки и записване. Даже и до опашката не стигаха.

– Дънки и джинси на детенцето се вземаха с 3-4 номера по-големи, щото то нали ще расте...

– Купиш си тапети и губер – после каниш цялата улица, да ги видят.

– Чорап се носеше до пето закърпване, дупка на жилетката се наплиташе със сходен цвят.

– Държавни ателиета за „ловене на бримка на чорапогащник“ имаше навсякъде.

– За да си купиш бира в магазина, трябваше да имаш празни шишета.

– Заплатата за завършилите средно образование беше 80 лв., за полувисше – 130 лв., за висше – 155 лв.

– Опашки имаше за лигнин и банани. И за всичко друго!

– Правеха се 15-годишни влогове за кола и след 10-15 години, ако инфлацията не ти е изяла парите, можеше след доплащане до цената на автомобила да получиш заветния модел кола, поръчана преди 15 години.

- Цените в „Мототехника“ от 1989 г.: „Лада Самара“ струваше 10 000 лв.; „Лада 2107“ – 10 500 лв.; „Лада 2105“ – 8900 лв. и т. н. Средната заплата – 200 лв. Сами сметнете колко заплати са били нужни за нова лада. + 15 години чакане!– Толкова хубаво беше, че ни пазеха с автомати по границата за да не избягаме, че и награда се даваше на войниците, ако застрелят някой бягащ от „хубавото“.

– „Гражданството“ – роден си в град Х, жител си на Х, работиш в Х, учиш висше образование само ако за Х има отпусната бройка.

– В граничните райони се отиваше само с „открит лист“, издаден от МВР-то. Нещо като „крепостни селяни“, ама гледани с любов от партията.

– „Кока-кола“ имаше само понякога, но можеше да си купиш само при замяна пълно за празно на стъклените бутилки. Във Враца имаше и „Кооп-кола“ с дъх на лекарство за пломби.

– Имаше трудови лагери на смъртта чак до 1962 г. В тях можеше да влезе човек заради политически виц или неуместно изказване срещу тогавашната власт. Никой не държеше сметка за безброй убити и безследно изчезнали жертви на режима.

– Електричеството – имахме АЕЦ, ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове, изнасяхме електричество за съседни държави. А електричеството все не достигаше и имахме режим на тока – 3 часа няма, 1 час има.

– Образованието беше платено от държавата, но имахме право да кандидатстваме само в един университет и в 2 полувисши института. За специалностите „Международни отношения“ и „Международни икономически отношения“ първо се подаваха документи в окръжния комитет на БКП за проверка на фамилията до девето коляно! Да не говорим за предимствата за децата на другарите и партизаните!

– Ергенският данък – хората над определена възраст плащаха за това, че нямат съпруг/съпруга. Семейните, но без деца, плащаха за нещастието си да нямат деца.

– Влажните ни овчи погледи трябваше да гледат единствено към светлото бъдеще и тоталната победа на социализма над капитализма.