ЦУМ и „Детмаг“ – гордостта на соцтърговията

Двете сгради, символи на социалистическата търговия едно време в София, бяха ЦУМ и „Детмаг“. По тяхно подобие във всеки български град независимо от неговата големина израснаха подобни поне двуетажни магазини, които и до ден днешен стоят. Някои от тях са запазили своето предназначение като търговски центрове, а други са се превърнали в складови бази или просто стърчат празни.

Тези огромни за времето си магазини бяха върхът на родната соцтърговия и най-престижните места за пазаруване на народа. Не че в тях имаше кой знае какъв избор. Затова и много често се оказвахме облечени с еднакви зимни или летни дрехи, обути в еднакви обувки, сигурно и бельото ни е било еднакво. Кухните ни бяха оборудвани с печка „Мечта“ или „Раховец“, в холовете ни секциите бяха едни и същи, както и гарнитурите „Странджа“ с разтегаем и превръщащ се в спалня диван. Едни и същи перални, едни и същи цветни телевизори, за които денонощия се чакаше в ЦУМ, и то с предварително записване. Дори живеехме в едни и същи апартаменти, с едно и също разположение. Отиваш в друг град на гости у познати и гледаш, че те живеят в същия апартамент като твоя.

Центърът в градовете и селата също беше като под индиго. Партизански паметник или на съветски воин, около него посадени рози, винаги имаше поставени свежи цветя. И винаги плакат на видно място с гръмко звучащи слова, посветени или на славното партизанско минало, или на светлото бъдеще. Общо взето, живот под индиго, без възможности за личностна изява, ако нямаш подкрепата на партията. А тя държеше не на най-кадърните, а на най-верните.

Така беше навсякъде по цялата територия. Същевременно някакъв ред, пък макар и крив да е бил, имаше. Днес няма нищо, няма държава, няма ред. Нищо. Живяхме зле при соца, продължаваме още по-зле днес.