На дискотека през соца

Публикуваме откъс от репортаж за дискотеките по времето на социализма, когато това беше единственото забавление за младежите. Текстът е бил отпечатан в тогавашното списание „Общество и право“ през 1985 г.
 
За Пламен това е денят, който е чакал отдавна, освен това – денят на заплатата. Валя моли майка си за „колкото ми дадеш“, а после ще измисля как да обяснява за какво ги е изхарчила. Петър ще протегне ръка към нощното шкафче – знае, че там го очаква всекидневната петолевка. Илия се е подготвил да чуе познатите „Знаеш ли как се изкарват парите“ и до последния момент няма да знае дали ще получи някой лев. Боби е спокоен – печели добре и сам разполага със спечеленото – дрехите и хpaната са от родителите. Маня ще вземе полагащите ѝ се за съботата два лева и ще прибави към тях спестените от закуска. Владо е продал на съученик поредната касетка, ще може и да почерпи.

С тези момичета и момчета ще се срещнем тази вечер в бар-дансинга „Ритъм“ и в бар-вариете „Аквариум“. Те са тук още от 17 ч. Децибелите изяждат думите ни още на прага на „Ритъм“. Червено-синьо-зелено-жълтите светлини се изправят като стена между нас и множеството сенки. Метал по тавана, мрамор по масите, столчета-табуретки, полукръгли сепарета. Дискотеките са вид клубове, места за активна отмора – или поне това би трябвало да бъдат. В тях би трябвало да се реализира културно-идеологическа програма – музикална, танцова, информационна. Дискотеките у нас са две категории – в търговските заведения, програмите в които се осигуряват от ДО „Българска музика“, и в младежките домове и клубове – организирани от Димитровския комсомол.

Малко предистория. Когато през 1983 г. в подлеза на столичния булевард „България“ бе открит бар-дансинг „Ритъм“, желаещите да получат достъп там били толкова много, че се случвало да „влизат“ и през витрините. Куверт нямало. Сметките се надписвали безбожно, но никой не се оплаквал от страх да не го лишат от щастието следващата вечер отново да принадлежи към дискообществото. 

Мнозинството посетители са между 16 и 22 години и „Ритъм“ е любимата им дискотека. Идват от близките квартали, от центьра, от „Люлин“ и „Младост“, но има и от Елин Пелин, Самоков, Перник, дори от Станке Димитров. Кувертът е 4 лева плюс 1 лев вход.

Какво му става тази вечер на дисководещия – възкликва седналият на нашата маса Пламен, – та ни пуска „Диана експрес?“ Оказва се, че българската музика прозвучава по необходимост. Дисководещият знае задълженията си – една трета от програмата да е родна, всичко да е преминало през ситото на ДО „Музика“. Но знае и още нещо – всеки е заплатил за музиката и иска тя да е най-модната.

През няколко трамвайни спирки е бар-вариете „Аквариум“. На входа стои великан с мустаци, който се вглежда проницателно в лицата на струпалите се в очакване да влязат. Пробиваме си път „с връзки“. Двама от опашката усещат привилегированото ни положение и решават да влязат заедно с нас, проверяващите. Не става – току-що ги били изгонили заради това, че внесли бутилка водка. В „Аквариум“ режимът е сух.

Прически – сякаш правени от един и същи фризьор: кичури, устремени нагоре и после клюмнали настрани, якета – сякаш от една колекция, задьжнтелните дънки, маратонки и шотландски пуловери.

Тук затварят в 23 часа, а в „Ритъм” – половин час по-късно.