Какво се случи със славните ни консервни комбинати от времето на соца?

Преди 1990 г. консервната промишленост в България е сред водещите в Европа. Пръснатите из страната консервни комбинати, заводи и фабрики бълват големи количества продукция. Износът е гарантиран. Зад нас е огромният съветски пазар, за който страната ни изнася значителна част от продукцията на преработвателните предприятия. Плодови и зеленчукови консерви произвеждат над 40 комбината в България, които дават препитание на десетки хиляди работници. Дворовете на консервните комбинати са били  пълни със суровина, а работници почти винаги не са стигали. Чрез задължителните бригади хиляди ученици и студенти са давали своя принос в събирането и преработването на земеделската реколта.

С края на СИВ обаче идва и залезът на огромна част от предприятията в сектора. До средата на 90-те много от тях фалират. Спират работа „Дунавия“-Русе, силистренският „Нектар“, свищовският консервен завод „Република“, старозагорският комбинат „Петко Енев“, консервните предприятия в Разград, Видин, Бойчиновци, „Варна плод“, „Кюстендилски плод“, комбинат „Ягода“-Ямбол и др. Причините са много – лошо стопанско управление, некоректни руски партньори, неконкурентна продукция на фона на междувременно навлезлите на руския пазар световни гиганти от бранша, загуба на завоювани пазари, непредвидим курс на долара.
Новите пазарни стопански реалности в сектора не пожалват и двата най-големи консервни комбината у нас – пазарджишкия „Марица“ и „Витамина“ в гр. Стамболийски, от които днес е останал само споменът за славната ни социалистическа консервна промишленост.

След като на 9 юли 1976 г. лично Тодор Живков открива новия консервен комбинат „Марица“ в Пазарджик, той става най-големият на Балканите и един от най-модерните в света по това време. Построен е по съвместен българо-италиански проект и работи със съвременни италиански технологии. Гигантът всеки ден е поглъщал тонове суровини за преработка от цяла България. Произвеждали са се огромни  количества продукция. Само за Англия в този период всяка година са изнасяни 5 млн. бройки с различни видове конфитюр, още 5 млн. от легендарните малки червени консерви с лютеница са отивали за Западна Германия. Горе-долу същите бройки са заминавали за Съветския съюз.

В тези години всеки стопанин на зеленчуков терен или на овощни площи е бил предварително обезпечен, че продукцията му ще бъде изкупена от предприятието. По този начин заводът е изхранвал хиляди земеделски производители от региона. Тонове с домати в ремаркета пристигали само от студентските и ученическите бригади. В цеховете на комбината са се трудели над 3500 човека.

Още в началото на 90-те поради лош мениджмънт държавният гигант започва да губи пазарите си, а след приватизацията му започва бавно, но сигурно да затъва. До края на десетилетието натрупва огромни дългове и нереализирана продукция. В началото на 1999 г. работниците му остават без заплати. Така в началото на новия век се стига до окончателния фалит на гиганта в консервната ни промишленост.

Подобна е съдбата и на другия ни голям консервен мастодонт „Витамина“ в гр. Стамболийски. Той е произвеждал огромна по тонаж продукция. Забележителната история на „Витамина“ разказва, че най-силното ѝ производство е било през 1985-1987 г. Производството на консерви тогава е стигало до 96 000 тона годишно. В комбината са се произвеждали над 80 вида различни консерви от плодове и зеленчуци в над 150 опаковки и грамажи. Асортиментът е включвал още 106 вида сокове, конфитюри, нектари, салати, туршии, замразени и стерилизирани продукти. Голяма част от продукцията е отпътувала на Запад. Освен за необятния пазар на СССР продукцията на „Витамина“ се изнасяла още за Англия, Франция, Германия, Норвегия, Дания, Испания, Монголия, Япония, Чили, Куба, САЩ, Алжир, Мароко, Гана, ОАР, Австралия.