Как цензурата забрани песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България“  

Емил Димитров написва музиката на големия си хит „Моя страна“ през 1970 г. и я посвещава на своя син. Песента става известна като „Моя страна, моя България“. Автор на текста е Васил Андреев, а аранжиментът ѝ е на Митко Щерев. Във фонда на БНР се пази запис от 1970-а, изпълнението е на Емил Димитров с оркестър „Синьо-белите“.

Малцина обаче знаят, че „Моя страна, моя България“ е била забранена, защото в нея цензурата открива буржоазно влияние и намеци за емигрантство. Емил Димитров разказва: „Обвиниха авторите ѝ, че е писана за български емигранти в чужбина, като не са прочели в текста „ще се върна“. Аз я дадох на фестивала за забавна песен „Златният Орфей“, но смениха регламента и не можах да взема награда“.

Интересен факт е, че първоначално песента е записана с френски текст. Излиза във Франция под името „Моника“ и няколко години е хит там. След множеството концерти в Париж, въпреки че има възможност да остане и да развие кариерата си там, Емил Димитров отказва и се завръща в България. Христо Куртев – президент на Международната академия за изкуства в Париж, казва, че много от песните на Емил са били поискани от чужди певци от Белгия, Холандия, Германия, Мароко и Ливан. Така Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори и започва да получава авторски отчисления от целия свят. Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него заради липсата на музикално образование. Освен във Франция той е звезда и в Съветския съюз, където е пял пред претъпкани зали и стадиони.

В дългата си кариера Емил Димитров има множество награди и признания от многомилионната си публика. Той създава десет хита, които влизат в европейските класации.

Роден е на 23 декември 1940 г. в семейството на илюзионисти. От малък пътува с тях и така с течение на времето се влюбва в сцената. Приет е първи да следва във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“) заедно с актрисата Илка Зафирова. През 1962 г. изпява за първи път песента си „Арлекино“, което поставя началото на бляскавата му кариера. Същата песен представя на „Златният Орфей – 1975“ Алла Пугачова, взема Голямата награда и започва звездният ѝ път.

От 2000 г. до смъртта си през 2005-а Емил Димитров спира да се занимава активно с музика заради влошеното си здраве. Над 400 са песните, които той създава както за себе си, така и за други изпълнители. Аранжиментите им са дело на Митко Щерев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Найден Андреев и много други.

През 2012 г. Българското национално радио продуцира заедно с фондация „Емил Димитров“ компактдиск, в който са събрани едни от най-хубавите песни, композирани и изпълнени от него. Чрез музиката той успява да изгради невидим мост между Изтока и Запада. В едно от последните си интервюта Емил казва, че никога няма да бъде достатъчна любовта, която получава от своята публика, но не вярва, че песните му ще се помнят след смъртта му. Нещо, което за радост не се е сбъднало.