Как София щеше да има море – безумният проект на Вълко Червенков  

В началото на 50-те години комунистическият режим у нас стартира гигантски проект. Купонната система все още не е отменена, народът мизерства, но тоталитарните вождове чертаят грандиозни планове. В средата на миналия век другари, управници на България, се жегнали от казаното от Хемингуей, че „всичко, което е далече от морето, е провинция“, и решили да поправят тази стара грешка на природата. Така се родил един от най-куриозните планове – този за „софийското море“, блестящо описан в „Задочните репортажи“ на писателя Георги Марков.

Казват, че Георги Димитров въздишал за плавателен канал в столицата, но заради кончината на вожда честта да сбъдне мечтата му се паднала на неговия зет Вълко Червенков.

Всичко започнало през 1950 г., когато начело на ЦК на БКП застанал Вълко Червенков, който искал не просто изграждането на канал или река по подобие на Москва, ами цяло море. София трябвало да се свърже с Черно море и това е!

За целта първоначалният план бил течението на река Дунав да бъде пренасочено към София. Или с други думи – Искър да потече наобратно чрез система от шлюзове. Достигнала до т. нар. софийско море, водата, идваща от далечната планина Шварцвалд, трябвало да се свърже и с река Струма. Другата връзка щяла да бъде с Марица, която по друг прокопан канал да стига до Черно море. По тези канали трябвало да плават кораби от Балтийско море, с което Дунав е свързан при Германия, да минават през софийското море и така по Струма да достигат Бяло море, а по Марица – до Черно море. А защо управниците бързо се отказали от тези проекти, няма нужда да ви обясняваме. Невъзможното си е невъзможно.

Но Червенков и компания не се отказали от това чайки и гларуси да полетят над София. Следващите планове включвали с помощта на реките около София езерото „Ариана“ да бъде свързано с Панчарево и... мореплавателен канал до Княжево. Все пак и тази идея се оказала неосъществима и управниците се принудили да измислят трета опция: плавателен канал между „Павлово“ и Панчарево покрай града с „пристанища“ „Павлово“, „Красно село-север“, „Лозенец“, „Студентски град“, „Младост“ и „Панчарево“.

Предвиждало се „морето“ да бъде 17 км дълго, 5 дълбоко, а проектът се оценявал на близо 66 млн. лв. В тази цена обаче не се включвали разходите по изграждането на пристанищата, ремонтните бази и т. н.
По план строежът трябвало да започне през 1959 г. и да бъде завършен само за две години. Учени и експерти многократно предупреждавали за опасностите и абсурдността на тези действия, но това по никакъв начин не допринесло за прекратяването им. На мащабната конструкция била дадена зелена светлина и строителите били инструктирани да започнат работа от двете крайни точки – „Павлово“ и Панчарево.

А кои били тези „строители“? Както се досещате, се наложило софиянци „доброволно“ да си изкопаят морето. На работната площадка били поканени всички съвестни граждани на столицата на Народна република България. Сред тях имало и мъже, и жени, и хора, които никога преди това не били хващали кирка и лопата, учени, писатели, лекари, пианисти и т. н. С две думи, работещи хора, които се налагало да копаят за родината най-често през почивните дни или отпуските им, а понякога и по време на самия работен ден, тъй като нормативът за брой работни дни на обекта бил от 3 до 20 месечно.

Така всяка сутрин по 2000 софиянци се събирали на различни сборни пунктове, за да копаят и кофа след кофа, постепенно направата на софийското море се превърнало в неизменна част от бита на столичани. И от вицовете – хуморът винаги се изостря в кризисни ситуации, тъй като ни помага по-лесно да ги понасяме.
С годините обаче темповете на работа се забавяли значително, а медийната пропаганда споменавала все по-рядко за грандиозния проект. Докато не станало ясно, че, както по-рано експертите предупредили, реализирането му е напълно невъзможно. Простата причина – напълни ли се прокопаният канал, градската част на София ще бъде наводнена. Но годините сизифов труд не можели просто да бъдат изоставени. Софиянци пак трябвало да хванат лопатите – този път, за да запълнят огромната дупка, зейнала в полите на Витоша. През 1966 г. със заповед започва закопаването на 9-километровото софийско море и столичани завинаги се сбогуват с тази идея.