Искаш ли щастливи дни, глас за ОФ ти пусни!

Много се чудя как някои хора жалят за годините при социализма. За какво да съжалявам? За опашките в магазините за хляб, мляко, колбаси? За това, че липсваха стоки от първа необходимост?

За това, че бяхме следени от доносниците? Във всеки вход на големите блокове имаше внедрен доносник, който да следи и наблюдава кой какво прави, какво говори. В блока, в който живея, също е имало доносник, но го научихме едва след 10.11.1989 г. Щастлива съм, че все пак никой не пострада.

Партията „майка“ бдеше над децата. Те още от детската градина знаеха кой е чичко Ленин, чичко Димитров и как те се „грижат“ за тях.

В училище имахме 10 часа седмично политическа икономия. Вместо да учим повече за предмета по специалността, която изучавахме. Даже имахме и държавен изпит по политикономия.

Завърших, започнах работа. Още в първата седмица ми сервираха комсомолско поръчение да водя кръжок по политикономия. Партията „майка“ пак се погрижи за служителите след работно време. Вместо да си отидат по домовете и да се погрижат за децата си, трябваше да слушат колко добре живеем през социализма и колко прекрасно ще бъде, като го построим и настъпи комунизмът.

За какво да жаля още? За това, че партията забраняваше да се празнува Коледа, Великден, Гергьовден и др., но пък празнувахме 7 ноември.

Не се гледаше с добро око на тези, които ходят на църква. Когато се родиха децата ни, исках да ги кръстим в църква, съпругът ми не се съгласи и беше прав, защото щяха да ни изключат от Комсомола и щеше да има последствия. Много ми е интересно как сегашните социалисти се нареждат на празничните литургии в църквите – та нали те продължават идеите на компартията? Религията била опиум за народите, а нима комунистическите идеи, с които ни промиваха мозъците, не бяха опиум?

Не дай, Боже, да се наложи да се прави някакъв ремонт вкъщи. Нямаше майстори, нямаше материали и тогава започваше ходене по мъките, търсене на връзки и разбира се, рушвети, за да се набави необходимото.

Партията ангажираше с политическа пропаганда дори и децата. Спомням си как целият ни клас заедно с класната преди избори обикаляхме привечер около къщите на хората и скандирахме: „Искаш ли щастливи дни, глас за ОФ ти пусни!“. То като че ли имаше други кандидати… В деня на изборите целият клас бяхме в определената ни избирателна секция и пеехме, за да веселим избирателите.

По отношение на цените. Беше много по-евтино при социализма, но какви бяха заплатите? Да направим сравнение какво можеше да се купи с една минимална работна заплата от 120 лв. преди и какво може да се купи сега с 650 лв.

Яйца: 923 по 0,13 лв. преди, сега 1850 по 0,35 лв.; сирене: 462 кг по 2,60 лв. преди, сега 542 кг по 12 лв.; кашкавал: 30 кг по 4 лв. преди, сега 43 кг по 15 лв.; кайма: 40 кг по 3 лв. преди, сега 50 кг по 12 лв. и т. н. Един цветен телевизор се купуваше с 8 минимални заплати, а сега с една. Обаче имаше и позитиви. Децата ни ходеха на училище сами, квартирните кражби бяха рядкост, но пак ги имаше. Убийствата и изнасилванията бяха много по-малко, но се пазеха в тайна.

Идиотщини и негативи имаше толкова много, че няма да ми стигнат страниците на вестника да ги опиша.
 
Василка Иванова, Варна