4000 деца от 138 държави участваха в асамблеята „Знаме на мира“

1979 г. е обявена от ООН за Международна година на детето. В началото на юни 1978 г. Людмила Живкова в качеството си на председател на Комитета за култура (с ранг на министър), предлага по този повод в България да се организира изложба на талантливи деца. Така възниква идеята за асамблеята „Знаме на мира“, която се превръща в международен фестивал на детското изкуство, проведен под егидата на ЮНЕСКО. Целият този проект се обединява от мотото „Единство, творчество, красота“.

Името и девизът на асамблеята са заимствани от философската система на Николай Рьорих – руски художник и философ. Далечната цел на тази асамблея е да се събират даровити деца от различни страни и да се следи как се развиват, като България ще притежава картата на развитието им и те винаги ще са свързани с Родината ни. Така страната ни е трябвало да си изгради световно лоби.

На 16 август 1979 г. в София е открита Първата международна детска асамблея „Знаме на мира“, в която участват деца от 79 държави. В последния асамблеен ден в подножието на Витоша е открит и парковият комплекс „Камбаните“ като символ на асамблеята. В центъра му се издига висока бетонна конструкция от еднакви правоъгълни тела, ориентирани към четирите посоки на света, като в най-високата част на монумента, наподобяваща планетата, са вместени седем камбани – символ на седемте континента. Ролята на акомпаниращи инструменти при концертни изпълнения имат основните музикални камбани – 18 на брой, монтирани в основата на пилоните.

Монументът е създаден по идея на Людмила Живкова. Изпълнението е на творчески колектив с ръководител: склупторът Крум Дамянов, арх. Благой Атанасов и Георги Генчев, склупторът Михаил Бенчен и инж. Антон Малеев. Строителството е осъществено за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов. След смъртта на Людмила през 1981 г. в него е вграден барелеф в нейна памет.

При откриването на монумента в присъствието на ген. секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар М`Боу там има поставени 68 камбани от държави от всички континенти, а строителите заравят в основите му капсула с обръщение на децата към идните поколения. Думите гласят: „Деца на бъдещето, приемете нерушимия огнен зов на безсмъртието – Единство, Творчество, Красота“.

Асамблеята е приета като нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира и е подкрепена от ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други международни организации. През 1987 г. ООН удостоява „Знаме на мира“ със званието „Вестител на мира“.

До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България. Асамблеята от 1988 г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави. Заради „Знаме на мира“ в България гостуват Ленард Бърнстейн, Херберт фон Караян, Джани Родари и др.

Поради настъпилите политически събития в България след Десети ноември на 30 август 1990 г. международното детско движение „Знаме на мира“ е прекратено.