Тоня Борисова е родена през 1952 г. в Димитровград. Завършила с отличие българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, после кинопедагогика в НАТФИЗ. Тя е родственица на летописеца Захари Стоянов.
Тоня е майка на три деца и три прекрасни внучета. Вдовица на изтъкнатия режисьор-оператор Александър Борисов, с когото били невероятен тандем в изкуството и живота. Пише поезия, проза, публицистика, литературна критика, сценарии за филми, редактира книги. Реализирала над 680 авторски поетично-музикални спектакъла, в които участват изтъкнати изпълнители, оркестри, хорове, ансамбли и млади таланти. По нейни сценарии със съпруга й реализирали 45 художествено-документални филма, посветени на България и съхраняването на българщината, включени в проекта “Пътеки към душата на България”. Вече 45 години с авторските си спектакли е на сцена - в България и пред сънародниците в чужбина. През 2012 г. става онлайн победител в престижната общобългарска класация на А.Р.И.З.7 “Пазител на традициите”. Включена е в енциклопедия ”Великите българи”.
- Тоня, откога се занимавате с поезия?
- Още преди да науча буквите, баща ми е записвал по детски наивните ми, но искрени рими. Седемгодишна написах стихотворението “Родина”. Бях в пети клас, когато за пръв път бе отпечатано мое стихотворение. Пишех за всичко, което ме вълнуваше, събирах стиховете в тетрадка и ги споделях само с родителите си.
- Носителка сте на множество престижни национални и международни литературни награди, помните ли първото ви награждаване?
- В Ямбол, в гимназията, бях редактор на училищния вестник “Карагьозовски лист” и с поемата си “Виетнам” спечелих награда за поезия на Националните прегледи на художествената самодейност. Сравнително късно започнах да публикувам стихове в регионалния и централен печат - след завършването на Великотърновския университет.
- Какво сте издали досега?
- Написала съм 20 книги, но от тях са отпечатани само три: “Приказка за Добротата” с шест издания - 1996 - 2013 г., включително на английски, руски, чувашки и фарси. Това е необичайна картинна книга, нарисувана от 7-годишната ми дъщеря Сълзица Борисова, за да помага на деца в беда. Все още е световен рекорд за най-млад автор - художник на цялостен картинен разказ. През 1999 г. е одобрена от МОМН за учебно помагало и досега с успех се ползва в учебния процес. Всички издания на книгата са служили в подкрепа на млади таланти в нужда и неравностойно положение. “Жива памет” - 1997 г., и “Царевград Търнов Всеславният” - 2000 г., са поетични книги-спектакли. Някои от останалите книги съм представяла като спектакли: “Молитва за България”, “Тайнства”, “Ризи от коприва”, “Възлопис”, “Момичето в мен”, “И мракът става Светлина” и др.
- Вие пишете лирика, известна сте със спектаклите, които правите заедно с фолклорни формации. Как ви хрумна да организирате тъкмо такъв вид изяви пред публика?
- Преди 1989 г. поради редица обстоятелства, свързани с нежеланието ми да пиша по поръчка и да идеологизирам поетичните си послания, както и да правя компромиси с морала и нравствените си ценности в името на литературно признание и слава, моите книги не можеха да излязат от печат. Тогава единствена възможност да бъдеш признат за писател бе издаване на книга в издателство “Народна младеж”. Но това ми бе отказано: първата ми книга - “Жива памет”, стоя в издателството “арестувана” цели 11 години, защото в нея имало залитане към фолклора, споменавало се за Господ и изобщо не била модерна с този “много български език”!? И още през 1997 г. реших, че мога да я представям на живо, като спектакъл; от сцената, та чрез гласа ми до зрителите-читатели да достигнат нейните послания: Да съхраним родовата и историческа памет, древните си български корени, завещаните от деди и прадеди невероятен фолклор, огромно културно наследство и нравствени ценности; безсмъртния си български дух, националното ни и човешко достойнство! Отначало това бяха авторски моноспектакли, в които акапелно пеех и откъси от автентични народни песни от всички фолклорни области, облечена в носии, извадени от раклите на моите баби. Нарекоха ме “поетесата на живите книги”. По-късно, когато животът ме свърза с режисьор-оператора Александър Борисов - мой съпруг, съмишленик в изкуството, импресарио и продуцент на сценичните ми изяви, тези “живи книги” постепенно прераснаха в поетично-музикални и танцови спектакли. В тях се включваха различни индивидуални изпълнители, певчески и танцови формации и ансамбли, като Валя Балканска, Янка Рупкина, Теодосий Спасов, Ваня Костова, ДА ”Пирин”, “Тунджа”, “Гоце Делчев”, “Мездра”, “Странджа”, “Искра”, “Зорница”; Хор “Мистерия на българските гласове”, Академичен хор “Проф. Петко Стайнов” и много, много други.
- Какви други форми на изяви ви хрумваха?
- По книгите с интимна лирика направих спектакли с Видинската филхармония, Дамските камерни оркестри “София” и “Сезони”, с проф. Павел Герджиков, проф. Лидия Ошавкова, Мариана Паунова - контраалт в Метрополитен опера, Пенка Дилова - мецосопрано, с млади оперни певци и инструменталисти. По мои стихове са писали творби именити композитори като акад. Марин Големинов, проф. Александър Йосифов, проф. Херма ван Шайк Ламбермонт (Холандия), работила съм с диригентите Росица Баталова, Петър Димитров, Свилен Симеонов и др.
- А откъде идва обичта ви към фолклора?
- Тя е унаследена любов - генетично предадена от родовете на родителите ми. Но най-напред - от песните на моята баба Нанка и тези на големите народни изпълнители, като родственицата ми по майчина линия - незабравимата Вълкана Стоянова; на Мита Стойчева, Гюргя Пинджурова, Борис Машалов, Магда Пушкарова, Валя Балканска, Данислав Кехайов... Не мога да изброя всички онези българи и българки, които с неповторимите си гласове са разстилали още пред детското ми въображение пъстрия, дъхав и мъдър губер на необятния ни фолклор. Заслушана в тези народни балади, усещах как от песенната къделя в душата ми се заприда нишката, която съм длъжна да предам да своите деца и внуци, за да я има тази красота, за да пребъде България!
- През последните 26 г. се търсят нови възможности за представяне и популяризиране на фолклора сред младите българи и у нас, и в чужбина. Вие какво бихте препоръчали?
- Всички подходи са приемливи, ако успяват да докоснат душите. Търсенето на универсалност в посланията, обработките на песните, модернизирането на танцовия език, експериментирането с костюмите и сценографските решения обаче не трябва да прескачат тънката граница между изкуството и пошлостта. Мярката е нещо много трудно за постигане! Навлизането на фолклорни мотиви в съвременната дискотечна музика е нещо, което вдъхва надежди на фона на отвратителните псевдопесни с потресаващо глупави и откровено цинични текстове. Време е и модните линии да включат българската шевица като детайл. Да се поучат моделиерите от българската национална носия: има ли жена, облечена в коя и да е българска носия, да не изглежда като царица?
Дора ВУЧКОВА
Тоня Борисова: Да бъдем живи пътечки към безсмъртната душа на България
0 коментара
Тоня Борисова
С наследниците
С хор “Мистерия на Българските гласове”, 2006 г.
Все още няма коментари