Роден е на 19 февруари 1919 г. в семейството на софийски адвокат. Тогава Стамболийски все още не е премиер. Кръстен е на дядо си Петко - знаменосец в четата на войводата от Априлското въстание Цанко Дюстабанов.
Завършва Американския колеж и записва право в университета. Точно тогава започва Втората световна война. "През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера - преподавател, професор... Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна живота наопаки", казва Бочаров. Опитът му да стане адвокат в края на 40-те години не успял. Влиза в затвора за подкуп на длъжностно лице...
19 февруари 2015 г. Петко Бочаров отбеляза своя 96-и рожден ден с парти в столичния Кемпински Хотел Маринела. Снимка: © bulFoto
По времето на Сталин работи като арматурист по строежите. През 1952 г. се явява на конкурс с английски език в БТА и го печели. Женен е два пъти, като от първата съпруга (починала 1978 г.) има син фотограф, дарил го с внук Петко.
До последния си дъх доайенът на българските журналисти, продължаваше да пише редовно. Бочаров завинаге ще остане образец за ерудиция, професионализъм, почтеност. И най-важното - характер. През 1962 г. от миниатюрно студио в старата телевизионна кула Петко Бочаров прави първия си коментар на живо. Разказва, че го научил наизуст, за да се побере точно в определеното време и да гледа в обектива. Успях да кажа това, което исках, а после 12 години не ме поканиха в телевизията, спомня си ветеранът. До пенсионирането си през 1983 г. той продължава да работи в националната информационна агенция, където достига до абсолютния връх за безпартиен. От онези години е и култовата снимка с Тодор Живков, направена в кабинета на Бочаров в БТА.
19 февруари 2015 г. Петко Бочаров отбеляза своя 96-и рожден ден с парти в столичния Кемпински Хотел Маринела. На снимката: С любимата си Дорчето. © bulFoto
Редовните му изяви и колоритният му стил в коментари по горещи международни проблеми и събития го правят едно от ярките попадения и звезда на телевизионното шоу "Всяка неделя" през 70-те и 80-те години. А след 1990 г. започва да пише и на вътрешнополитически теми. Тогава, в един от неделните си коментари в "По света и у нас", за първи път произнася знаменитото "Да, ама не!" - израз на неизменно присъстващия в анализите му полемичен дух.
Култовата снимка с Тато в БТА. Респект... и едно наум. Снимка: БЛИЦ
Името му излезе в списъка на журналистите, сътрудничили на ДС. "Истината е, че всички живеехме в една тоталитарна система, в която нямаш избор - трябва да оцеляваш. Тези, които ме познават, знаят, че никому не съм сторил зло и че няма нищо, от което да се срамувам", твърди доайенът.
“Мечтая да се преселя оттатък, без да ме боли, защото много мразя болката, и се надявам така да стане”, споделя пред Zdrave.to бай Петко в едно от последните си интервюта:
- Здравейте, г-н Бочаров! Как се чувствате, оздравяхте ли вече от грипа, който ви мъчеше наскоро?
- Благодаря, почти добре се чувствам. Оздравях, след като нещо като грип ме налегна. Пих и антибиотик, който въобще не ми помогна. Две седмици боледувах, сега ме мъчи неприятна кашлица, от която не мога да се отърва. Имам чувството, че е някакъв червей, който се е загнездил някъде около гласните ми струни и нищо не може да го изхвърли оттам. Чувате как дрезгаво говоря... Какво ли не ми прави съпругата ми - билки вари, дава ми в малка чашка едни хапчета. Пия ги, без да питам какви са...
- Как се става столетник в наше време? 96 са непостижими за много хора...
- Не знам, нямам обяснение! Това не е нещо, за което някой може да ви каже рецепта: Пиете еди-какво си сутрин преди ядене и стигате 96! Дълголетието е много индивидуално и е зависимо от Господ - аз съм се убедил в това. Няма да повярвате, но съм се срещал със смъртта, размина ми се, Господ ме пожали. Мечтая да се преселя оттатък, без да ме боли, защото много мразя болката, и се надявам така да стане.
- Променяхте ли начина си на живот през годините? От какво сте се пазили?
- Никога от нищо нито съм се пазил, нито съм се лишавал, нито съм използвал някакви рецепти. Това, което ми се е прияждало, съм го ял, дето ми се е пиело, съм го пил, но никога не съм надхвърлял една нормална порция. Защото има хора, които
като започнат да ядат, не си знаят силата и мярката -
докато не се превърнат в прасета. При мен такова нещо никога не се е случвало. Например, като изям една малка пържолка, по-нататък, дори да ми предложите фазан, с красивото му оперение заедно, ще кажа, че вече съм се нахранил. От казаното дотук следва, че нямам никакъв принос за моите 96 години, ненавършени, разбира се. Смятам, че природата ме е държала в рамките на здравословния живот във всичките му аспекти.
- Работата ли ви държеше в кондиция?
- Вероятно да! Дори сега, когато би трябвало вече да се оттегля, не мога да го направя. Отвътре ми идва, сядам на компютъра да напиша нещо, но в същия момент си казвам, че няма никакъв смисъл да го правя.
- Какво помните от родителите си, те как живееха?
- Много ме е яд сега, че навремето не съм обръщал внимание как живеят родителите ми. Много ми е мъчно, че не мога да се върна назад и да кажа как сме живели. Напълно нормален живот водехме. И брат ми, и аз, след края на прогимназията, 14-годишни, отидохме да учим в Американския колеж, излязохме от вкъщи, там имаше пансион. И нищо специално не помня - съзрявахме като мъже, това е.
- Какво се случи с вашата къща?
- На 10 януари 1944 г. беше разрушена от бомба, която падна право отгоре. Оттам започна сагата на бездомието на семейството ми. Баща ми е роден през 1882 г., почина през 1947 г. след инсулт. Майка ми живя малко по-дълго, беше много вярваща християнка, по-леко прие промяната в живота ни, както и смъртта на баща ми.
- През годините имали ли сте по-сериозен здравословен проблем?
- Минах и през затвора, държаха ме в една каменовъглена мина, копаех въглища с кирка.
Минах през големи премеждия, включително здравословни,
но защото винаги съм се отнасял с оптимизъм към всичко, оживявах. Сега е лесно да кажа, че съм издържал, но наистина събирах сили, за да предпазя живота и здравето си.
- Има ли шанс да се промени към добро здравеопазването у нас?
- Зависи само от добрата воля на управляващите. Засега нищо не се променя, но съм сигурен, че България ще стане добро място за живеене. В момента държавата ни е стъпила на писта, която води към светло бъдеще. Казвам го с цялата си отговорност - ще бъдем здрави, добри, щастливи, болните ще бъдат малко.
- Кой се грижи за вас?
- Моята любима жена, съпругата ми Дорчето. Сега, като е студено, гледам да не излизам, защото вече много лесно се разболявам. Мисля, че няма нужда насила да настивам. Вируси и бактерии пъплят навсякъде, пък и къде да ходя. У дома е уютно, топло, близките ми са около мен, не мисля за болести.
- С какво не искате да се срещате, дори и на тези години?
- Да не се срещам с подлеци! От такива хора най-много се дразня. Както и от подлостта и лицемерието, да криеш истинското си мнение с високопарни думи, защото с думи прости няма как да го скриеш. Оптимист съм, смятам, че доброто ще надделее.
- Къде българинът загуби достолепието си, чувството за отговорност към дом, семейство, към здравето си?
- В преобразуването на държавата ни, в зависимостта ни от други. Но много искам да спрем да говорим, че България е най-бедната държава. Не е вярно, трябва да спрем да се “хвалим” с това. Беден значи да нямаш, а България има такива богатства, каквито един бедуин от арабската пустиня въобще няма да повярва, че имаме на разположение. Живеем в рай! Но, за съжаление, не го заслужаваме.
Чета за “дървената мафия”. Тези наводнения идват от изсечените гори, няма кой да ги спре - здрави са, правят си каквото искат, няма кой да ги накаже.
На читателите ви искам да пожелая много трезв разум, да бъдат здрави, да достигнат моите години и да ги надминат. За съжаление, колкото и странно да ви звучи, разговаряме в един от съдбоносните моменти за България.
Люба МОМЧИЛОВА
Zdrave.to
Да, ама не!
- Работи в БТА от 1952 г. до пенсионирането си през 1983 г., като заема различни длъжности.
- За "наднормена работа" е награден с тенджера за гювеч от йенско стъкло.
- Той е първият журналист в България, който прави коментар по Българската национална телевизия през 1962 г.
- През 80-те години води новините в предаването на Кеворк Кеворкян "Всяка неделя". По-късно има коментарни рубрики по Радио „Свободна Европа“ и „Дойче веле“. През 1992 г. в предаването „ТВ око“ на БНТ произнася прословутата фраза „Да, ама не“, превърнала се в негова марка.
- През 1948 г. е осъден. Според огласените документи на бившата Държавна сигурност между 1946 и 1982 г. е агент на Второ управление на Държавна сигурност.
Красимир Друмев, Петко Бочаров, Асен Агов и Дядо Мраз (от ляво на дясно) посрещат новата 1982 г. Снимка: Иван Григоров
Петко Бочаров пред БЛИЦ, 30 окт. 2008 г.:
Може и да имам досие, но не съм бил доносник!
- Бай Петко, знаем, че си доайен в БТА, бил си журналист в международния отдел... Наскоро извадиха досиетата на бившите сътрудници на ДС в тая агенция. Теб те нямаше.
- Ами нямаше ме, ама очаквах да ме има в досиетата. Човек не знае вече какво става. Сега ще ти кажа. Да кажем, аз съм редактор в БТА. Стигнах даже до поста "заместник-главен редактор" - по-нагоре не беше възможно да стигна, тъй като бях безпартиен. Лозан Стрелков ми беше главен редактор и не ме обичаше, ама ме държеше, защото вършех работа. Аз, Кръстан Дянков, Дмитри Иванов и някои други бяхме, които вършехме работа. Идва представител на западна агенция да сключва договор с БТА. Лозан Стрелков ме вика и ми възлага задачата да го развеждам няколко дни тоя човек, да го придружавам в хотела, да му помагам да се оправя в София и накрая да го изпратя. Готово - развеждам го, изпращам го и като се връщам на работа, на пропуска ме чака някакво лице. "Вие ли сте еди-кой си?" "Аз съм, какво има?"
"Моля ви, напишете впечатленията си от госта, който изпратихте.
За какво ви пита, от какво се интересува и т.н." Аз казвам - добре, ще седна да го напиша. Да, вика, напишете го и се подпишете, ама няма значение, както искате, така се подпишете. Е, сега, ако си ти, как ще откажеш? Ще кажеш, че не искаш ли? Тука няма не искам. Лозан Стрелков ме е изпратил, началник ми е, какво мога да направя? И сега - мислиш ли, че това, което съм писал, не се води някъде? Води се, сигурно се води. Трябва да кажа, че това не беше единичен случай, разбира се - такива неща имаше много често. Вика ни Лозан Стрелков мен и Кръстан Дянков и ни казва - тука се получиха някакви предложения от американското културно посолство, от Джон Клейтън, за прожекция на "Доктор Живаго" в неговия дом. Ние го гледаме Лозан и се чудим какво да кажем, а той вика - идете, идете, и ние отиваме: аз със жена ми, той с гаджето си, то в един голям дипломатически блок. Прекарахме чудесно, гледахме филма, просто беше една приятелска вечер. На другия ден онова лице се явява отново - вие, казва, бяхте на гости там и там, ха сега да напишете за какво разговаряхте, какво стана... Ами ще пиша, къде ще ида. Но това не са доноси. Не може така да се поставят под един знаменател всички, да твърдиш, че тоя или оня имал агентурно минало. Какъв агент може да съм бил аз? Нито аз съм балама, нито Джон Клейтън е балама. Той отлично знае, че щом съм му отишъл на гости, това ще го пиша някъде, аз също знам, че той знае. Не съм бил агент - оцелявал съм през тези години, оцелявал съм. Ако колегата ти седи с теб на една маса, споделя и чака и ти да споделиш нещо, пък после тича да те наклепа - това е доносник. Но аз никога не съм си позволил такова нещо! Никога! Предполагам, че някъде в архивите нещо се води за мен, но съм правил това, което ти казвам. Доносник не съм бил.
- Абе, те комунистите май много не те обичаха...
- Има си причини. Аз завърших Американския колеж - едно скъпо учебно заведение, даже за онова време, а баща ми беше известен софийски адвокат: две причини, достатъчни да ми нямат доверие. През 1952 г. аз вече бях постъпил на работа в БТА и една сутрин ме арестуваха. С мен прибраха и мои колеги от Американския колеж - Жоро Патев, Боби, Христо Хайтов, Павката Коняров... Павел беше журналист - работеше във в. "Зора". Имаше и още - някакъв процес беше скалъпен. Колегите ги осъдиха на затвор от дванайсет до петнайсет години, осъдиха ги за шпионаж. Излежаха си присъдите "кантар-топуз", ден за ден: няма милост! Като излежаха и като излязоха, им дадоха една тапия, че били неправилно осъдени, били невинни... В рамките на две години всички умряха. Мен тогава като ме взеха в единайсет сутринта, да до единайсет вечерта без прекъсване ме разпитваха.
Задаваха ми само един въпрос - с кой резидент на турското разузнаване съм свързан.
Сменяха се и само това питаха. Накрая ме пуснаха - сигурно защото вече бях в БТА... Тогава ми се размина и си дадох дума - трябва да впрегна целия си интелектуален потенциал, за да оцелея. Бях си наложил даже повече да не говоря за тоя период, не искам да говоря. Това е тежка тема... Домът ми на ул. "Раковска" беше напълно разрушен от бомбардировките и изгоря. Баща ми защитаваше генерал Заимов, защитаваше много хора, които бяха изправени пред така наречения "Народен съд". Всички ги разстреляха, а баща ми получи инсулт и умря на 66 години. Само човек, който е живял при тия условия, би ме разбрал. Не искам повече да говоря за това.
- Ти продължаваш да пишеш и да участваш активно в обществения живот. Напоследък се случиха доста драматични неща - махнаха Драшков от ДАНС, Ахмед Доган реагира остро, обвиниха бившия вътрешен министър в престъпление, Ахмед Емин се самоуби... Какво става?
- Престъпността е проникнала много на дълбоко в държавните органи, това е. Аз съм убеден, че в една малка страна като България тая престъпност може да бъде овладяна много бързо. Ако иска, повтарям. Но няма - не иска властта. По-голямата част от брутния вътрешен продукт на България идва от контрабанда. Контрабанда и трафик - на Изток оръжие, на Запад - наркотици. Къде отиват тия пари? Осчетоводяват ли се, влизат ли в бюджета? Я да направим една проста сметка. В строителството у нас за една година са инвестирани над дванайсет милиарда лева. Айде да попитаме - откъде са тия пари? Това са черни пари. Впрочем след падането на Чаушеску се оказа, че имал в чужди банки над дванайсет милиарда долара. Нашият Тодор Живков колко е имал?
Да, кърпела му е чорапите Ани Младенова, да. Сега внучката му е милионерка, понеже плете много хубави пуловери. Виж, кълбото се разплита. Западните ръководители поставиха сериозно въпроса с разкриването на банковата тайна. И ще го направят. Не само заради парите на Ал Кайда. И заради разните банки по Аруба, по разни острови, ами в Швейцария още има пари на Хитлер...
Капитализмът също се ремонтира!
- Имаш дух да го дочакаш да се ремонтира. На колко години всъщност ставаш?
- На деветнайсети февруари навършвам деветдесет години. Деветдесет! Знаеш ли какво значи това? Това е една патриаршеска възраст. И съм решил този път да направя един страхотен купон, сигурно в НДК ще го направя. Каня те и теб, да знаеш. Но не ме питай за личния ми живот. Заключил съм го и не пускам никого там - това е положението. Няма да ти кажа. Имам късмет, че съдбата ми е пратила такава жена, каквато имам - толкова.
Лазар Ильов,
БЛИЦ
Все още няма коментари