Ритуалите за красота на царица Мариам – съпругата на Симеон Велики  

Епохата на Средновековието е белязана от войни, кръвопролития, но и от редица любовни истории. Императрици и царици „дърпат конците“ на хода на цялата световна история посредством своята красота и чар. Такъв е и подходът на царица Мариам – съпруга на Симеон Велики. Образът на мистичната красавица, за която историческите сведения са съвсем оскъдни, оживя от плът и кръв в хитовия сериал на БНТ „Войната на буквите“. Там тя е пресъздадена от актрисата Теодора Духовникова, с която имали поразителна визуална прилика.

За Мариам се знае, че е била прочута с красотата си надлъж и шир, но и с трудния си опърничав нрав. Тя е била сестра на Георги Сурсувул – върховен български болярин при управлението на цар Симеон Велики, пръв пълководец, върховен главнокомандващ в българската войска и един от първите държавни дипломати при цар Петър I. Мариам, наричана още Мария, и брат ѝ били от арменски произход. Изумен от красотата ѝ, Симеон Велики се жени за нея около 898 година, а тя му ражда трима синове и неизвестен брой дъщери.

Мариам полагала изключително много грижи по отношение на външния си вид, който бил нейното най-силно оръжие след будния ѝ ум. В средните векове задължително за жените, особено тези от сой, било да имат млечнобяла кожа, символизираща красотата. Царицата мажела лицето си с различни дървесни смоли, за да подчертава своята младост, а и да избелва кожата си. Зад широкополите дрехи криела добре оформено тяло с широки рамене – отново белег на женската хубост, тънка талия, тесен ханш и леко изпъкнал корем. Дългите руси коси завършвали портрета на средновековната красавица. Тя редовно искала от слугите си да ѝ правят масажи на цялото тяло. Още тогава сред аристокрацията били познати водолечението и гимнастическите упражнения. Именно на тези три неща, както и на конната езда и оскъдната диета Мариам дължала перфектната си фигура. Царицата редовно използвала маски от брашно и мляко за лицето и деколтето си. Подчертавала миглите си със смес от сажди и яйчен белтък. Косите ѝ решели поне по два пъти дневно – сутрин и вечер.

Що се отнася до менюто на царицата – на трапезата в двореца задължително имало хляб, който тя не подминавала. В средните векове той присъствал на всяка маса – сиромашка или не. Правел се само в неделя и се завивал в специални месали, които можели да бъдат само в определени цветове – бял, символизиращ духовното и отвъдното, син, представящ небосвода и божественото, и червен, създаващ усещането за земния свят. Мариам спазвала всички християнски пости, но обичала и месото, особено дивечовото. Обект на активен лов по онези времена са били бикове, елени, сърни, зайци, диви свине, различни видове птици, като фазани и яребици. Има сведения, че аристокрацията в българските дворци често се е глезила със стриди и бадеми на трапезата.