Най-опасните разкрасителни процедури в историята  

В днешно време имаме огромен избор от различна синтетична козметика, както и от високоспециализирани козметични процедури и дори хирургически интервенции. Ако днес в борбата с пъпките, стриите и целулита помагат копютърни програми за обработване на снимки и видео, така че да можем да видим перфектно сияйна кожа, в миналото не е било така.
Дори и в древността жените са се подлагали на различни разкрасяващи процедури, като понякога са рискували не само здравето, но и живота си.

Добре запазените мумии, а също и рисунки от Древен Египет ни показват, че там не само жените, но и мъжете са се гримирали. Използвали са очна линия. Един от компонентите ѝ бил смлян оловен сулфид – галенит, който е силно токсичен и предизвиква както безпричинна раздразнителност, така и психични проблеми. Използвали щедро токсичното олово, като го нанасяли на клепачите, миглите и веждите. За руж древните египтянки пък ползвали смес от глина и счукани специален вид бръмбари. Това не е изненадващо, защото и до ден днешен оцветител Е120 се получава от същите насекоми. С него се оцветяват конфитюри, сладка, напитки. Намира се също и в някои месни продукти, като луканки и колбаси, за придаване на апетитен червен цвят. А също и в съвременните козметични продукти като различни червила, ружове, сенки и боите за рисуване. Полученият по този начин кармин може да доведе до контактни алергични реакции.

Докато древните египтяни използвали етерични масла и билки, изисканите дами от Римската империя отишли много по-далеч, като директно нанасяли токсичното олово върху цялото си лице, за да го избелят. Бялата кожа била видим признак на просперитет и богатство. Богатите жени имали дори специални робини, които да се грижат за разкрасителните им процедури. Често лицата им били намазвани щедро с удивителни за съвременните представи смеси от животинска урина и тор, пресни яйца, сяра, оцет и други неясни съставки. Белият грим причинявал кожни раздразнения, които трябвало да бъдат прикрити с още по-плътен слой мазила.
След като успели да избелят тена си, древните римлянки често се грижели за това бузите им да изглеждат румени. За да постигнат нежен розов оттенък, те използвали цинобър, който се произвежда от силно токсичния живак. В днешно време живачният сулфид се използва и при производството на експлозиви. В Китай по време на династията Сун стъпалата на 2-годишни момиченца от заможни семейства били чупени нарочно и след това бинтовани в специални стегнати бинтове. Целта била да се спре растежът им. Смятало се за много еротично стъпалата на зряла жена да не достигат дължина повече от 10 см.

Сок от отровното растение беладона пък се е използвал за разширяване на зениците в ренесансова Европа. Италианските дами дори натривали скулите си с отровните плодове, за да си осигурят приток на кръв и естествена руменина. Страничните ефекти са свързани със замъглено зрение и сърцебиене. Оставяме настрана факта, че това растение е едно от най-отровните на земята и само 3 малки плодчета или 1 сдъвкано листо са достатъчни да убият възрастен. Твърди се, че точно беладона е използвана за отварата, причинила смъртта на най-известната любовна двойка – Ромео и Жулиета. В днешно време минимални количества се използват за приготвяне на лекарства.
По времето на кралица Елизабет англичанките държали да бъдат фини и слаби. Постигали тънката си талия благодарение на нарочното поглъщане на тении. Червеите в тялото намалявали усвояването на храната. Последиците били катастрофални. Отново бледият и светъл тен се смятал за аристократичен. Изисканите дами, които не искали да мажат лицата си с отровното олово, имали друга алтернатива. Те пиели отровен арсен в смес с оцет и тебешир. Това придавало специфичен оттенък на кожата им.