Братовчед с 1/18 част от имот ни съди 

Получих в наследство земя и производствена постройка. Наследници сме 10 души с различни наследствени дялове. От сградата и мястото получаваме наем, с който аз си допълвам малката пенсия. Един от наследниците, мой братовчед, който е заможен, поиска да изкупи имота почти на безценица, с което никой от наследниците не се съгласи. В резултат на това братовчед ми се озлоби и заведе дело за делба, но това не е възможно реално. Той има в наследство 1/18 (една осемнадесета) идеална част. Непрекъснато ни изнудва да му продадем имота, защото в противен случай ще се продаде на търг. След като има 1/18 (една осемнадесета) идеална част, възможно ли е съдът да продаде имота на търг, без да се съобрази с несъгласието на другите наследници?

Илия ИЛИЕВ, София
 
Въпросите ви са вещноправни и се отнасят до съсобствеността. По принцип в българското законодателство е прието, че съсобствеността е дялова. Всеки от съсобствениците има своето право в съответен обем, дял или част.

Бездяловата съсобственост е съсобствеността на обща ръка. При нея никой от съсобствениците няма конкретно определен дял от общото право на собственост. По нашето законодателство такава съсобственост е съпружеската имуществена общност. При нея делът на съсобствениците не е определен, но е определим.
С оглед на това дали съсобствеността може да бъде прекратена чрез делба, тя е делима и неделима.
Принципът е, че собствеността е делима. Изключенията са: когато е неделима по закон

В тези случаи прекратяването й чрез делба е изрично забранено от правната норма. Например ЗУТ не позволява при делба обособените части на поземлените имоти да бъдат по-малки от предвидените (определените) в него размери или пък строителни правила не позволяват делба на жилище, ако дяловете не отговарят на определени условия. Земеделските земи не могат да бъдат по-малки от три декара – за ниви, от два декара – за ливади, от един декар – за лозя и овощни градини и т.н. Съсобствеността е неделима и поради естеството на вещта, например при подялба вещта ще бъде физически унищожена - лека кола, компютър, крава и т.н.

Съсобствеността е неделима и поради предназначението на вещта. Тогава, когато по естеството си вещта е делима, но тъй като тя е предназначена да се ползва от всички собственици, ако се допусне делба, някои или всички от съсобствениците няма да могат да си служат с нея. Например, ако в етажната собственост са разделени между обитателите покрив, мазе, стълбище, асансьор и т.н.

Тъй като не всякога е лесно да се използва една вещ общо от няколко лица, законът предвижда всеки съсобственик по всяко време да иска делбата й.
Ако делбата се извършва по съгласие на страните, тя е доброволна. По силата на писмен договор всички съсобственици се споразумяват идеалната част на всеки от тях да се превърне в право на собственост върху реална и самостоятелна част от същата вещ.
 
Когато съсобствениците не могат да се споразумеят, съдебната делба замества непостигнатата доброволна делба
 
По искане на един от участниците в имуществената общност и независимо от волята на другите тя се прекратява от съда. С правото на делба се ползва всеки участник в имуществената общност. Искът за делба не се погасява с давност.

Правото на делба се поражда от всяка имуществена общност, независимо от нейния вид – наследство, съсобственост, съпружеска общност.
Страни в съдебната делба трябва да бъдат всички участници в имуществената общност, предмет на делбата. Съдебната делба е недопустима, ако в нея не участват като страна някои от участниците в общността.
За да бъде допусната съдебната делба, преди това заинтересованите завеждат искова молба в компетентния съд
 
Към нея задължително трябва да бъдат приложени доказателства.
Ако включеният в делбената маса имот е неделим реално и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Тя може да се извършва едва след като решението да се ликвидира по този начин имуществената общност влезе в сила. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Щом съсобственикът има право на разпореждане със своя дял, да го продава, да извършва дарение, да завещава и т.н., той може и да се откаже от правото си на собственост. Ако отказът е от недвижим имот, задължителна е писмената форма и нотариална заверка на подписите.
Съсобствеността може да бъде прекратена, когато съсобственикът прехвърли (чрез покупко-продажба, дарение, замяна) своя дял на друг съсобственик. Тогава ще има сливане на дялове. Ако съсобственикът прехвърли своя дял на трето лице, имаме смяна на съсобственик, но съсобствеността се запазва. Съсобствеността се прекратява и когато общата вещ погине.

Конкретно на въпроса. Братовчед ви, който притежава 1/18 (една осемнадесета) идеална част от наследствения имот, може да поиска съдебна делба и тъй като имотът реално е неделим, ще бъде изнесен на публична продан.


Подготви Паулина БОЯНОВА