Марешки да отвори месарници и плод-зеленчук!

Когато преди години скандалният бизнесмен Марешки откри първите си аптеки, хората се зарадваха заради по-ниските цени и масово се насочиха към тях. И лека-полека човекът изгради верига, с която покри цялата страна. Успоредно с това не спираха скандалните изцепки на бизнесмена – арестуван, обвиняван, задържан, освобождаван. Но има едно нещо, което не може да му се отрече – търговски нюх и предприемчивост. И връщане към търговската логика на миналото, на дедите ни. А тя е много простичка: печели се не толкова от високите цени, а от големия оборот. Търговската му политика се наложи, прие се като даденост и хората свикнаха. Дето се казва, да си трупаш пачките и да си гледаш кефа.

Само че шило в торба не стои. Не след дълго, верен на себе си, Марешки хвърли камък в блатото, наречено българска енергийна ценова политика. Ни в клин, ни в ръкав, реши да гради и верига от бензиностанции. И то с цени на горивата, които са направо шокиращи. Този път чашата на търпението на икономическото задкулисие преля. И заваляха предупреждения, коментари от знайни и незнайни икономисти, заплахи, че дори и взривове и бомби. На олигарха Вальо Златев перуката му в началото настръхна и се изправи нагоре. Е, вярно е, че 50 ст. за дизел и 30 ст. за газ звучи направо шокиращо. Просто да не вярваш, може ли такова нещо.

И всъщност каква е реалната цена на горивата. И колко гигантски е грабежът, на който сме подложени близо две десетилетия. Но има нещо, което е неоспоримо – в обществото възникна дебат за цените и те се смъкнаха надолу. С по 10-15 ст., но и това е нещо. Представете си каква треска ги тресе от страх колбасарите, мекичарите, зарзаватчиите и бозаджиите. Ами ако реши Марешки да гради паралелни вериги и продава на оборотни цени, а не пладнешко-обирджийски. Ами ако заразата прихване и други бизнесмени. Вече се говори за панагюрската болница, която герберите закриха, а местен бизнесмен реновира, и то с амбицията да я превърне в здравен център на Балканите. За ужас на Втренченото Пепи, извън неговата власт и пръстовите му отпечатъци. Че това си е една втора България, паралелна на съществуващата - тази на политиците, на държавните олигарси, на партиите, на кметовете и партийните секретари.
 
Иван АСЕНОВ, София